Ако България остане в процедура за свръхдефицит до следващия програмен период, има сериозен шанс да загуби част от европейското финансиране за кохезия, земеделие и средства от по-новите фондове като този за отбрана. Причината е, че има вариант в следващия програмен период европейските средства да са по-тясно обвързани със спазването на макроправилата и бюджетната дисциплина. Това мнение изрази Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Вчерашният ананос на практика казва, че ЕК препоръчва на Европейския съвет да стартира процедура по свръхдефицит, но формално страната ни все още не е в такава процедура, изтъкна Николов. Ако Съветът на министрите на финансите реши да не стартира процедурата срещу България, тя може да бъде избегната, въпреки че такъв сценарий изглежда по-скоро невероятен, добави той.

След около месец страната ни ще знае дали е влязла официално в процедура по прекомерен дефицит. Тя е много ясен анонс, че европейските инвеституции са силно притеснени от динамиката и траекторията на публичните финанси в България, по-конкретно на бюджетния дефицит, тъй като България вече трайно не спазва правилото от Маастрихт за задържането му в рамките на 3%, посочи Николов. Затова според Комисията са нужни колективни мерки за средносрочно нормализиране.

„В рамките на половин година европейските институции ще очакват да видят конкретни политики, насочени към свиване на дефицита. Те не очакват да успеем да балансираме бюджета за един фискален период. Важни са най-вече посоката на развитие и мерките, които ще вземе правителството.“

Има вариант процедурата да е свързана с конкретна глоба. Но досега тя не е била въвеждана, нито една европейска държава, попаднала в процедурата за свръхдефицит, не е допуснала да не вземе мерки, за да предотврати глоби, посочи Николов.

Бюджетът за 2026 г. се бави и това е притеснително

Предстои да разберем дали ще има предложения от европейските институции за колективните мерки за България. По-често тази роля се изпълнява от МВФ като в Румъния, където фондът предложи замразяване на заплатите в публичната сфера, замразяване на пенсии, повишаване на данъците, отбеляза гостът.

В случая с България се разчита правителството да е проактивно и да предложи конкретни действия още с бюджета за 2026 г, които да ограничат разрастването на дефицита и дори неговото свиване. Целта е на страната ни да не се налагат мерки отвън, които тук не се смятат за най-добрите, коментира Николов.

„Притеснява ме това, че за момента бюджетът за 2026 г. се бави, въпреки първоначалния анонс от новия финансов министър, че той ще бъде изготвен максимално бързо. Забавянето би означавало отлагане на по-сериозните мерки в бюджета за 2027 г.“

Инфлацията е ограничена до горивата и транспорта

Инфлацията у нас е съсредоточена изключително в горивата и транспорта и все още не се наблюдава разливане в широките групи стоки и услуги, посочи гостът. Това се вижда най-ясно при храните, където в данните за април по-скоро се усещат ефектите на сезонното леко поевтиняване на редица групи стоки, отколкото траен ефект от повишените цени на суровините и транспорта, които да влияят системно на производството, добави той.

В същото време инфлацията при дизела, бензина, транспортните услуги надхвърля 20% на годишна база и това показва, че има сектори, които изпитват по-сериозен натиск от други. Тук подобряването зависи изцяло от нормализацията на международното положение, тъй като българското правителство не може да влияе на хода на конфликта в Близкия изток и блокадата на Ормузкия проток, коментира Николов.

 „Държавният бюджет играе важна роля за инфлацията, защото дефицинтното харчене винаги е проинфрационна мярка. В момента ние практически вземаме дълг от пазарите и го изливаме на българкия пазар, най-вече за заплати в публичната сфера и повишаването на минималната работна заплата.“

 Предложените антиинфлационните мерки за въвеждане на справедливи цени и проследяване на веригите на стойност според Николов по-скоро не адресират фундаменталните проблеми, които повишават инфлацията.

Той смята, че е по-ефективно да се търси максимално евтин достъп до  горива, въпреки че това е много трудно в сегашната международна конюнктура. Освен това държавният бюджет трябва да се формира така, че дефицитното харчене да бъде свито максимално. Важно е да се обърне внимание и на политиката на банките, тъй като всеки месец се отбелязват нови рекорди при ипотечните и потребителските кредити. Това са свежи пари, които се изливат в икономиката и също тласкат цените нагоре, изтъкна икономистът.

Ще видим ли мерки за корекция на цените на стоки в проблемни сегменти? Ще има ли нови процедури на регулаторите в областта на конкуренцията?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Натискът върху публичните заплати и слабата събираемост тежат на бюджета

Ст. Попдончев: Нужен е таван на разходите в бюджета, а не тавани в икономиката

Борис Петров: Новата власт трябва да спре спиралата на разходи в бюджета

Минималните осигурителни прагове в бюджета са „червени линии“ за АИКБ

Министерски съвет оттегля бюджета за 2026 г.