ДЦК за гражданите може да са част от решението за растящия дефицит на България
Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock, "В развитие", 03.06.2026 г.
Автор: Даниел Николов
Глобалните пазари на облигации преминават през период на сериозна волатилност, докато България се подготвя за ключови фискални предизвикателства и дългоочаквани реформи като предлагането на държавни ценни книжа на граджаните. Това коментира Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock, в предаването "В развитие" с водещ Георги Месробович.
През последните седмици се наблюдаваше масирана разпродажба на американски държавни ценни книжа, като доходността по 30-годишните облигации достигна нива, невиждани от 2007 г. насам. Въпреки временната пауза, продиктувана от надеждите за дипломатически споразумения в Близкия изток, конфликтът продължава да диктува темпото на пазарите.
„При всякакъв изглед за споразумение с Иран доходностите ще се понижават. Когато имаме събития, които отдалечават ситуацията от разрешаване на този военен конфликт, ще имаме повишаване на доходностите“, коментира Търпанов.
На този фон опасенията от лепкава инфлация карат анализаторите да калкулират по-скоро допълнително повишение на лихвите в САЩ, отколкото понижение.
България е изправена пред доклад на Европейската комисия относно процедурата за прекомерен дефицит. Въпреки че официалният дефицит за миналата година от 3.5% може да бъде признат под 3% заради приспаднати разходи за отбрана, тенденциите от началото на тази година са обезпокоителни. Към края на май дефицитът възлиза на около 2.5 млрд. евро (приблизително 2% от БВП), коментира Търпанов.
Той прогнозира, че дефицитът за годината ще бъде между 3% и 4.5%, което ще изисква сериозно ново финансиране. Макар страната ни да е с нисък дълг (около 30% от БВП), северната ни съседка служи за негативен пример:
„Има много лош пример, който трябва много внимателно да изучим. Това не е Гърция, това е Румъния. Румъния стартира от приблизително подобна позиция преди 7-8 години. В момента там ситуацията става все по-драматична. Там дефицитите са изпуснати отдавна... Румъния трябва да ни е една сериозна обица на ухото.“
На заден план в Народното събрание вече бяха приети текстове, стимулиращи възможността гражданите да купуват родни ДЦК. Има политическа воля от новото правителство и сформирани екипи между Министерството на финансите, БНБ и пазарните участници. Реалният старт на този инструмент се очаква по-скоро към средата на следващата година, смята Търпанов.
"Определено има воля и за мен е абсолютно наложително да бъде избутан този проект. Още повече в тази ситуация, в която държавата очевидно ще има нужда от допълнително финансиране - от друга страна, гражданите пък имат нужда от някаква алтернатива, по-ниско рискова, на банковите депозити, които продължават да носят изключително ниска доходност."
Основното предизвикателство пред това държавните облигации да изтеглят огромните капитали, блокирани в нискодоходни банкови депозити, е ниската инвестиционна култура у нас. Българинът остава изключително консервативен, като богатството му е съсредоточено основно в депозити и недвижими имоти. Инвестициите във финансови инструменти (акции, облигации, взаимни фондове) възлизат на едва 5-6% до 10-15%, което е едно от най-ниските нива в ЕС спрямо БВП, напомни Търпанов.
За да бъдат алтернатива на депозитите, българските ДЦК за граждани трябва да бъдат краткосрочни – с матуритет от 1 или 2 години. Търпанов предупреди и за опасностите от дългосрочните инструменти в среда на растящи лихви:
„Повишаване с 1% или 100 точки на лихвените равнища може да доведе до загуба от 10% на 10-годишно ДЦК. Така че трябва да бъдем много внимателни.“
Основното предимство на подготвяната българска стратегия няма да бъде просто процентът, а достъпът. В момента покупката на френски или други западноевропейски ДЦК от физическо лице е тежка и скъпа процедура: изисква инвестиционен посредник, минава през тежки регулации (MiFID, мерки срещу изпирането на пари) и високи такси за съхранение и комисиони, които „ядат“ от дохода при малък номинал. Държавната програма в България цели да субсидира тези разходи, правейки инструмента лесен и евтин за малкия инвеститор.
Материалът не е предпоставка за взимане на инвестиционно решение.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.