Св. Александров: AI откри пазара за колонизация на Луната и Марс
Светослав Александров, "Космос БГ", във „В развитие“, 03.06.2026 г.
Автор: Волен Чилов
Новата космическа надпревара вече не се измерва единствено с това кой ще стъпи пръв на Луната или Марс. Пилотираната космонавтика не може сама по себе си да осигури пазар за тези големи ракети. Това, което се променя, е появата на изкуствения интелект. Една от идеите, върху която Илон Мъск работи изключително много и беше поводът сливането на xAI и SpaceX и предстоящото IPO на SpaceX, е да се построят огромни центрове за данни в орбита. Това именно ще създаде пазар за тежките ракети и би ускорило развитието както на космическата индустрия, така и на бъдещите бази на Луната и Марс, заяви Светослав Александров от "Космос БГ", в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.
„Тези центрове за данни, които ще бъдат построени в орбита, ще изискват изстрелването на хиляди, даже милиони спътници, което може да се окаже, че е далече по-лесно да бъдат строени и сглобени на Луната и да бъдат изстрелвани оттам, което е по-лесно и което ще става без ракети.“
Той коментира, че след дълги години без реална нужда за изстрелване на ракети освен за научно-изследователски цели изкуственият интелект открива пазар за този тип тежки ракети, които могат да заведат хора съседни планети.
Александров посочи, че подобен процес вече е бил наблюдаван със Starlink, която създава пазар предишните ракети на SpaceX Falcon 9. Според него именно мащабното разгръщане на спътниковата интернет мрежа е помогнало за усъвършенстването на технологията за многократна употреба на ракети. По думите му следващата стъпка може да бъде значително по-мащабна.
„Ако това беше само началото със Starlink и Falcon 9, можем да си представим какво ще се случи със Starship и орбиталните центрове за бази данни.“
Експлозията на ракета на Blue Origin по време на наземно изпитание е значима, защото защото идва в момент, когато компанията започваше да се утвърждава като реален конкурент на SpaceX в една от най-важните технологии на съвременната космонавтика – възвръщаемите ракети. Според Александров проблемът не е само в загубата на ракетата. Много по-сериозни могат да се окажат щетите по наземната инфраструктура.
„Ако ракета се провали на стартовата площадка, това унищожава и част от наземната инфраструктура, която е много скъпа. Строежът на цялата тази поддържаща апаратура, стартовите кули, горивният комплекс – всичко това, ако претърпи повреди, може да доведе до много големи забавяния в следващите полети.“
Макар че първоначалните оценки сочат, че пораженията не са толкова тежки, инцидентът може временно да забави американската лунна програма Artemis.
В същото време преди дни SpaceX реализира успешен полет на Starship, който според Александров представлява важна крачка към бъдещите лунни мисии.
„Ако Blue Origin се провали, SpaceX успя. Компанията демонстрира на освобождаване на полезен товар – на макети на спътници Starlink, но също така и на два функционални спътника, които успяха да снимат топлинния щит. Освен това корабът Starship демонстрира успешно завръщане в атмосферата и кацане по вода, което е предпоставка за по-нататъшна възвръщаемост, както и за бъдещо кацане на Луната.“
Китай също прави важни стъпки в космическата си програма, като изпитанията на ракетата Long March 12 могат да докажат възвръщаемост на ракетата.
„Очаква се през есента на тази година китайският кораб, който ще се използва за транспорт на хора до Луната, да бъде изстрелян пробно на безпилотна първата мисия в орбита около Земята. Ако тя е успешна, може би до година или две, ще станем свидетели на обиколка около Луната в пилотиран вариант по подобие на мисията Artemis II.“
Дори съществува реална възможност Китай да изпревари САЩ в следващите етапи от лунната програма, тъй като едно от предимствата на китайския подход е по-опростената архитектура на системите за кацане.
„Простотата на системата може да позиционира китайците като следващите, които са кацнали успешно и меко на Луната.“
Нараства ли рискът от война в Космоса и как можем да поддържаме нарастващия брой спътници в орбита?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.