Проблемът със замърсяването от ТЕЦ „Бобов дол“ не е нов и продължава от години, като според данните за 2025 г. са отчетени значително повече превишения на нормите за серен диоксид от допустимите по закон. Наличието на данни и санкции не е довело до решаване на проблема, а трансформацията на енергийната система не може повече да бъде отлагана. Решението е в развитието на чистите технологии, съхранението на енергия и по-активното участие на гражданите в производството на електроенергия. Това коментира Десислава Микова, ръководител кампании в „Грийнпийс“ - България, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Проблемът със замърсяването от ТЕЦ „Бобов дол“ се наблюдава от поне десетилетие. Както местните жители, така и официалните измервания отчитат сериозни проблеми с качеството на въздуха в района. Данните за миналата година показват 55 превишения на средночасовата норма за серен диоксид при допустими 24 за цяла година.

„Серният диоксид се усеща като едно парене в носоглътката и на очите. По-продължително излагане на този замърсител се свързва и с по-сериозни проблеми на дихателните пътища, като астма, като белодробни заболявания, включително и ракови. Данните за миналата година показват 55 превишения на средночасовата норма за серен диоксид, при положение че за година законодателството позволява 24. Това е повече от два пъти превишенията за една година“, посочи Микова.

Трансформация отвъд въглищата

Според госта бъдещето на енергетиката е в постепенното излизане от въглищното производство и внедряването на вече доказани технологии за производство и съхранение на енергия. Микова отбеляза, че България вече е лидер по инсталиране на батерийни мощности и това променя начина, по който функционира електроенергийната система. Тя коментира и спирането на работата на ТЕЦ „Бобов дол“ след акцията на организацията, като отбеляза, че електроенергийната система е продължила да работи нормално.

„Въглищното производство отвъд 2030 година просто е илюзия по много причини – икономически, включително замърсяването на околната среда и също така много евтините алтернативи, които вече се развиват, включително и в България“, подчерта Микова.

Ролята на гражданите в енергийния преход

Според Микова един от най-големите неизползвани ресурси в българската енергетика е участието на домакинствата чрез малки възобновяеми инсталации и енергийни общности. Тя призова за законодателни промени, които да улеснят инсталирането на балконски фотоволтаици и да направят процедурите по-достъпни за гражданите. Подобни системи вече са доказали ефективността си в други европейски държави.

„Това облекчава и мрежите, които пренасят енергията от големите централизирани мощности към домовете ни, така че инсталирането на такъв тип балконски систем има множество ползи, както и за сметките на домакинствата, тъй като те биха могли да покрият около 30% от консумацията на годишна база. На годишна база 30% от сметките за електричество е сериозно основание за инвестиция в такава система“, каза гостът.

Енергийна сигурност чрез възобновяеми източници

Геополитическите сътресения все по-ясно показват необходимостта от намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и вносни енергийни ресурси. Според Микова именно възобновяемите източници и системите за съхранение на енергия предлагат по-голяма предвидимост на цените и по-висока енергийна сигурност. Тя добави, че бъдещата енергийна система ще бъде много по-децентрализирана и ще разчита на активното участие на гражданите.

„Бъдещето е на енергийна система отвъд зависимостта от изкопаеми горива и такъв тип сътресения показват пътя в тази посока особено ясно“, заяви Микова.

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Български учени разработват екосъобразен метод за рециклиране на соларни панели

Системите за съхранение: Ключът към стабилна енергетика

България си върна лидерската позиция при фотоволтаиците