В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

Последните наводнения у нас се обясняват и с климатичните промени

Проф. Емил Гачев, секция "Води" на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, д-р Валентин Симеонов, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана, „В развитие“, 28.05.2026 г.

28 May 2026 | 15:00
Обновен: 29 May 2026 | 15:20

Автор: Петър Нейков

Текущата атмосферна циркулация е в основата на последните наводнения в Северна България. Тя е донякъде нормална, донякъде под въздействието на климатичните промени. Опазването на горите е много важно, защото те предотвратяват бързо оттичане, какъвто беше случаят наскоро, но има реална опасност да ги загубим. Градовете ни не са приспособени за този рязко изменен климат - канализационната система е проектирана преди век. Не сме подготвени изобщо за големи пожари – нямаме нито един самолет за гасене. Превенцията е по-добра от лечението - 90% от пожарите са поради немарливост. Това коментираха проф. Емил Гачев, секция "Води" на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, и д-р Валентин Симеонов, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Проф. Емил Гачев:

В доклада ни с д-р Симеонов за наводненията в Северна България изтъкваме като причина фактора текуща атмосферна циркулация. Това са райони, които са склонни към наводнения, които през пролетно-летния период не са нещо необичайно.

„Въпросната циркулация е донякъде нормална, донякъде под въздействието на климатичните промени, особено откъм интензивност.“

Д-р Валентин Симеонов:

Основната причина за наводненията са климатичните промени, които водят до екстремни явления, по-точно промените на глобалния кръговрат в атмосферата.

„Основният принцип е да се направи път на водата, за да не си го направи тя.“

Това го е направил в София още през 30-те години кметът инж. Иван Иванов с коритата на Перловска и Владайска реки. Сегашните идеи в тях да се правят зони за развлечение ще разруши идеята, смята Симеонов.

Другото важно нещо е опазването на горите, които предотвратяват бързо оттичане, какъвто беше случаят наскоро. Те са важни и за валежите, служат като естествен климатик.

Трябва да се осигурят резервни обеми, в които да се съхранява излишната вода, посочва докторът.

„Градовете ни не са приспособени за този рязко изменен климат - канализационната система е проектирана преди век.“

В Западна Европа, най-вече Франция, големи булеварди и площади се превръщат буквално в гори с дървета, храсти и треви. Това осигурява попиване на водата от валежите и създава микроклимат, който облекчава живота на хората.

Проф. Емил Гачев:

Аз не смятам, че изцяло климатичните промени са причина за наводненията, но те ще увеличават интензивността на тези явления. Трябва да бъдем подготвени.

Във Великотърновско и Севлиевско географията е такава, че реките се събират концентрично в една точка от целия сбор, както на Янтра, така и на Росица. Проблемът е, че теснините предпоставят за високо ниво. Удобните крайречни места за ретензионни обеми там обаче са застроени.

„През 1983 г. и големите корита в София не помогнаха, защото не бяха почистени.“

Озеленяването играе ролята на естествен буфер – Полша е един отличен пример, както видях от първо лице наскоро в Силезия, споделя професорът..

Заради апетитите за строителство в София трябва да се води истинска борба за запазването на всяка една зелена площ.

В столицата има заложена зелена система още от началото на 20 век – от центъра до Витоша, но тя страда от апетитите за застрояване (дори на междублокови пространства).

„Иска се едно дългосрочно виждане и неотложност да се започне с гората, като национален приоритет.“

Д-р Валентин Симеонов:

Не сме подготвени изобщо за големи пожари – нямаме нито един самолет за гасене, Гърция има 17 и са поръчани още 7. Използването на Спартаните е спомагателен вариант.

Пожарите сега се развиват по-бързо и по-интензивно, защото температурите са по-високи, влажността е по-ниска, има и вятър.

„Има реална опасност да загубим горите, а те вече не са източник на дървесина, а застраховка срещу всякакви такива бедствия.“

Трябва да се наложи мораториум върху сеченето на старите гори, те са особено ценни, защото са оцелели векове и са устойчиви. Ако ги изсечем, ще трябва да чакаме десетки и стотици години да се възстановят, предупреждава докторът.

Проф. Емил Гачев:

„Превенцията е по-добра от лечението.“

У нас самото мислене относно опазването на гората е на много ниско ниво – 90% от пожарите са поради немарливост. Трябва да се изкоренят порочни навици като хвърлянето на фасове от колите, дава пример професорът.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.