Последните наводнения у нас се обясняват и с климатичните промени
Проф. Емил Гачев, секция "Води" на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, д-р Валентин Симеонов, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана, „В развитие“, 28.05.2026 г.
28 May 2026 | 15:00 Обновен:
29 May 2026 | 15:20
Автор:
Петър Нейков
Текущата атмосферна циркулация е в основата на последните наводнения в Северна България. Тя е донякъде нормална, донякъде под въздействието на климатичните промени. Опазването на горите е много важно, защото те предотвратяват бързо оттичане, какъвто беше случаят наскоро, но има реална опасност да ги загубим. Градовете ни не са приспособени за този рязко изменен климат - канализационната система е проектирана преди век. Не сме подготвени изобщо за големи пожари – нямаме нито един самолет за гасене. Превенцията е по-добра от лечението - 90% от пожарите са поради немарливост. Това коментираха проф. Емил Гачев, секция "Води" на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, и д-р Валентин Симеонов, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Проф. Емил Гачев:
В доклада ни с д-р Симеонов за наводненията в Северна България изтъкваме като причина фактора текуща атмосферна циркулация. Това са райони, които са склонни към наводнения, които през пролетно-летния период не са нещо необичайно.
„Въпросната циркулация е донякъде нормална, донякъде под въздействието на климатичните промени, особено откъм интензивност.“
Д-р Валентин Симеонов:
Основната причина за наводненията са климатичните промени, които водят до екстремни явления, по-точно промените на глобалния кръговрат в атмосферата.
„Основният принцип е да се направи път на водата, за да не си го направи тя.“
Това го е направил в София още през 30-те години кметът инж. Иван Иванов с коритата на Перловска и Владайска реки. Сегашните идеи в тях да се правят зони за развлечение ще разруши идеята, смята Симеонов.
Другото важно нещо е опазването на горите, които предотвратяват бързо оттичане, какъвто беше случаят наскоро. Те са важни и за валежите, служат като естествен климатик.
Трябва да се осигурят резервни обеми, в които да се съхранява излишната вода, посочва докторът.
„Градовете ни не са приспособени за този рязко изменен климат - канализационната система е проектирана преди век.“
В Западна Европа, най-вече Франция, големи булеварди и площади се превръщат буквално в гори с дървета, храсти и треви. Това осигурява попиване на водата от валежите и създава микроклимат, който облекчава живота на хората.
Проф. Емил Гачев:
Аз не смятам, че изцяло климатичните промени са причина за наводненията, но те ще увеличават интензивността на тези явления. Трябва да бъдем подготвени.
Във Великотърновско и Севлиевско географията е такава, че реките се събират концентрично в една точка от целия сбор, както на Янтра, така и на Росица. Проблемът е, че теснините предпоставят за високо ниво. Удобните крайречни места за ретензионни обеми там обаче са застроени.
„През 1983 г. и големите корита в София не помогнаха, защото не бяха почистени.“
Озеленяването играе ролята на естествен буфер – Полша е един отличен пример, както видях от първо лице наскоро в Силезия, споделя професорът..
Заради апетитите за строителство в София трябва да се води истинска борба за запазването на всяка една зелена площ.
В столицата има заложена зелена система още от началото на 20 век – от центъра до Витоша, но тя страда от апетитите за застрояване (дори на междублокови пространства).
„Иска се едно дългосрочно виждане и неотложност да се започне с гората, като национален приоритет.“
Д-р Валентин Симеонов:
Не сме подготвени изобщо за големи пожари – нямаме нито един самолет за гасене, Гърция има 17 и са поръчани още 7. Използването на Спартаните е спомагателен вариант.
Пожарите сега се развиват по-бързо и по-интензивно, защото температурите са по-високи, влажността е по-ниска, има и вятър.
„Има реална опасност да загубим горите, а те вече не са източник на дървесина, а застраховка срещу всякакви такива бедствия.“
Трябва да се наложи мораториум върху сеченето на старите гори, те са особено ценни, защото са оцелели векове и са устойчиви. Ако ги изсечем, ще трябва да чакаме десетки и стотици години да се възстановят, предупреждава докторът.
Проф. Емил Гачев:
„Превенцията е по-добра от лечението.“
У нас самото мислене относно опазването на гората е на много ниско ниво – 90% от пожарите са поради немарливост. Трябва да се изкоренят порочни навици като хвърлянето на фасове от колите, дава пример професорът.