От икономическа гледна точка е рано да се правят изводи за индиректните ефекти от войната в Близкия изток, но директните вече се виждат - най-вече в ръста на цените на горивата. В България преди конфликта дизелът е струвал около 1,20 евро за литър, докато в пиков момент е достигнал 1,80 евро - скок от близо 50%. В последните седмици се наблюдава лек спад от около 5%. Това коментира Петър Атанасов, главен икономист на Банка ДСК, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

В Централна и Източна Европа цените също са се повишили с около 25%, а в Германия са достигнали пик от 2,4 евро за литър, преди да се понижат до около 2 евро.

Електроенергия, батерии и енергиен баланс

Атанасов обърна внимание и на пазара на електроенергия. По думите му развитието на батерийните мощности в България ще има съществен ефект в следващите години.

Той изтъкна, че страната се нарежда сред водещите в света по инсталиране на батерийни системи, изпреварвайки дори Китай и САЩ, спрямо броя на домакинствата и инсталираните ВЕИ мощности. Очакванията са до 2026 г. да бъдат добавени около 5 гигавата нов капацитет.

„През деня, когато има свръхпроизводство от слънце и вятър, цените могат да паднат до нула или отрицателни нива. Батериите ще съхраняват тази енергия и ще я освобождават вечер“.

Инфлация: висока, но не извън контрол

Инфлацията в България към края на април е около 6-7%, но усещанията сред населението са за много по-висок ръст, каза Атанасов.

Той даде примери за годишни увеличения: яйца - 13%, плодове - 11%, ягоди - 80%, зеленчуци - 40%, шофьорски курсове и ветеринарни услуги - около 20%.

„Това е реална висока инфлация, значително над здравословните нива“, подчерта той, като добави, че за България дългосрочно ниво от 2-3% би било устойчиво.

По думите на Атанасов сред основните фактори са ръстът на заплатите и ниското местно производство, което увеличава зависимостта от внос.

Икономически растеж, потребление и търговия

Той отбеляза, че частното потребление остава основен двигател на растежа, като през 2025 г. се очаква ръст от 8,2% - един от най-високите в ЕС. Средносрочната прогноза е за икономически растеж около 2,5-3%, но с рискове, свързани с външната среда и износа, отбеляза още икономистът.

Атанасов обърна внимание и на структурата на търговията - ръст при суровини и храни с ниска добавена стойност, но спад при инвестиционните стоки.

Особено силен ефект се наблюдава при вноса от Китай, който расте с около 50% годишно, основно заради батерийните системи.

Пазар на труда и заплати

Към март месец безработицата в България остава около 3,2%, едно от най-ниските нива в ЕС. Това води до устойчив ръст на заплатите. Номиналният ръст достига 12%, а реалният - около 7,4%, значително над средното за еврозоната, обясни Атанасов.

„Въпреки това заплатите у нас остават около два пъти по-ниски от средните за еврозоната - в България средната заплата е около 1400 евро, почти двойно по-висока е в еврозоната.“

Бюджет, дефицит и публични финанси

Бюджетният дефицит към април е около 1,4% от БВП. По думите на Атанасов, България се представя по-добре спрямо редица европейски държави, включително Румъния, Унгария и дори САЩ.

Икономистът подчерта необходимостта от по-тясна връзка между ръста на заплатите и производителността на труда, за да се гарантира дългосрочна устойчивост

ЕЦБ и лихвите: ограничен ефект върху кредитирането в България до 2026 г.

При очаквано повишение на основната лихва на ЕЦБ до около 2,5% до края на годината, това ще има ограничено влияние върху кредитирането в България. При фирменото кредитиране е възможно леко повишение заради обвързаността с Euribor, докато при жилищните и потребителските кредити не се очакват съществени промени до края на 2026 г. и лихвите ще останат сред най-ниските в еврозоната, обясни още Атанасов.

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички гости от предаването "В развитие" може да гледате тук.