Намерението на новото правителство да укроти инфлацията чрез административни мерки и тавани на цените предизвиква остри критики от страна на бизнеса. Проблемите на българската икономика не се крият във високите цени, а в липсата на дългосрочни политики за подобряване на бизнес средата. Това каза Пламен Димитров, управител на Кофас България, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Регулирането на цените е сбъркан подход

Според събеседника борбата с обедняването на хората е разбираем приоритет, но лекуването на симптомите чрез административни комисии е напълно погрешно. Подобни законопроекти влизат в остро противоречие с пазарната логика и въвеждат презумпция за виновност на търговците, които ще трябва постоянно да доказват своята невинност пред регулаторите.

Започваме да го лекуваме с нови регулации, с нови комисии. Ако ми посочите една държава, в която са се решили пазарните проблеми с комисии, аз ще ви бъда много благодарен и ще си върна всички думи назад.

Гостът коментира, че идеята за максимално логични или пределни цени е немислима в съвременния свят. Не може държавен орган да определя колко трябва да струва продукт на определена марка само на базата на вложените материали. Подобни регулации по-скоро ще се превърнат в своеобразна „бухалка“ за натиск срещу едни бизнеси за сметка на други, които са по-близки до властта.

Политиците търсят бързи победи, за да покажат на избирателите извън столицата, че се борят със спекулата, но в реалност цените ще продължат да растат именно заради държавната намеса. За да се постигне дълготрайно успокояване на пазара, управляващите трябва да използват кредита си на доверие за изграждане на ясна конкурентна рамка.

Илюзията за устойчив икономически растеж

Въпреки експресните оценки на НСИ за 2,9% ръст на БВП през първото тримесечие, качеството на този растеж е силно притеснително, тъй като е задвижван основно от потреблението. Димитров обясни, че в момента държавата функционира като семейство, което планира да похарчи 50 хиляди лева при реални приходи от 35 хиляди, надявайки се на нереалистични събития, за да покрие разликата. Когато тези очаквания не се сбъднат, единственият изход е непрекъснатото взимане на заеми за покриване на огромния дефицит.

Харчим повече, това означава, че бизнесът внася повече стоки в държавата ни. И след това ние казваме, че растем. Но през внос не се расте, или поне не се расте дългосрочно.

Събеседникът отбеляза, че вместо да се върви към орязване на държавните разходи до нормалните за една европейска икономика нива, се наблюдава тревожна тенденция към утежняване на данъчната тежест. За да има реален просперитет, фокусът трябва да е върху оптимизацията на администрацията, стимулирането на износа и привличането на чуждестранни инвестиции.

Външните пазари и енергийната самостоятелност

Крехкото възстановяване на индустрията зависи изцяло от външните ни партньори като Германия, където в момента липсва икономически подем. Димитров смята, че България бързо губи основното си конкурентно предимство – ниските разходи за производство. Геополитическите конфликти, блокадата на Ормузкия проток и нестабилната цена на петрола правят макроикономическите прогнози изключително трудни.

"Очакваното леко повишение на лихвите от Европейската централна банка с около 0,25% няма да бъде фатално само по себе си, тъй като цената на финансирането в България все още е сред най-ниските в Европа", прогнозира Димитров. Въпреки това, в комбинация със скъпите енергоносители, свитото търсене и огромния конкурентен натиск от Азия, то може да се окаже последната капка за много компании. Вече се виждат рекордни нива на обявени фалити в Западна Европа.

Въпреки всички рискове, през последния месец се наблюдава изненадващ оптимизъм сред инвеститорите и анализаторите в Германия. Гостът коментира, че подобни положителни нагласи са жизненоважни, защото те мотивират финансовите директори да отключват бюджети за нови машини и фабрики, което рестартира икономиката. В дългосрочен план обаче, Европа се нуждае от отваряне към нови пазари чрез търговски споразумения и от пълна енергийна самостоятелност.

„Тази независимост не може да се постигне чрез нефт, а решението категорично се крие в ренесанса на ядрената енергетика и малките модулни реактори“, категоричен е той.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

С опита да овладее цените държавата удря веригите и ограничава промоциите

Ю. Попов: Държавата има голяма вина за затварянето на най-екологичния ТЕЦ у нас

Държавата ще покрива с €1 млн. разходите на нови компании на борсата

Бюджет на магия: Как държавата овладява дефицита чрез счетоводни трикове