В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

Доц. Георги Лозанов: Свободата на словото отстъпва пред епохата на автократите

доц. Георги Лозанов, медиен експерт и преподавател във ФЖМК, във „В развитие“, 15.05.2026 г.

15 May 2026 | 16:01
Обновен: 15 May 2026 | 16:07

Редактор: Емил Соколов

Световният индекс за свобода на медиите на „Репортери без граници“ отчита най-ниския си резултат за последните 25 години. Това тревожно развитие не е изолирано явление, а част от глобален процес по дискредитиране на либералната демокрация. Причината за това е, че светът постепенно преминава към „епохата на автократите“. Това каза доц. Георги Лозанов, медиен експерт и преподавател във ФЖМК, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Според събеседника съществува системен опит за налагане на нов световен ред, който в голяма степен повтаря старите съветски сфери на влияние. В този контекст свободата на словото престава да бъде ефективен критерий в обществото, тъй като тя е фундаментална ценност на либералната демокрация, която в момента е обект на атаки.

Ефектът на „Тръмп“ и рискът от официална идеология

Голяма роля в ерозията на демократичната среда играе политическата фигура на Доналд Тръмп в САЩ. Коментира гостът, че Тръмп е въвел нов тип партньорски отношения с лидери като Путин, превръщайки образа на агресора в легитимен партньор за преговори. Това води до обезценяване на човешките права и медийната свобода. В САЩ под управлението на Тръмп се е забелязал опит за налагане на официална идеология, припомняща тоталитарните режими.

Ние знаем, че новият световен ред за него е старият съветски ред, защото той иска да си върне старите съветски влияния. Но новото, което допълнително създаде голям стрес на демократичната среда, е това, че Тръмп влезе в партньорски отношения с Путин.

Доц. Лозанов обясни, че в едно общество с официална идеология мненията се делят на „правилни“ и „неправилни“, като вторите губят правото си на публичен достъп. Тази опасност е реална и за България, където може да се появи специфичен проруски евроскептицизъм, действащ като рамка за говорене. Подобна „тотална цензура“ се представя не като ограничение, а като самата истина, а всеки несъгласен бива обявяван за национален предател.

Исторически зависимости и „Стокхолмски синдром“ на Изток

България остава една от най-застрашените държави в този процес поради специфични исторически предпоставки. Отбеляза събеседникът, че ролята на Русия в Освобождението често се пренася некоректно върху ролята на Съветския съюз след Втората световна война, когато Червената армия всъщност се превръща в окупационна. Това размиване на историческата памет създава своеобразен „Стокхолмски синдром“ в източните държави.

Според госта чрез образователната система и учебниците все още се поддържа пропагандна обработка на съзнанието, която насочва младите поколения към източните влияния. Въпреки това, националният идеал на предците ни винаги е бил България да бъде западноевропейска демократична държава.

Българският национален идеал е Западът. И аз се надявам, че това нещо е вътре, особено в по-образованата част от българското общество, което по-трудно попада под пропагандни заблуди.

Гражданската интелигентност на съвременните българи е достатъчно висока, за да не допусне пълно преобръщане на очакванията и подмяна на демократичния модел с авторитарен, коментира доц. Лозанов.

Социалните мрежи като инструмент за запушване на устата

Промяната в медийната консумация също крие сериозни рискове. Социалните мрежи, които първоначално се възприемаха като надежда за свободата на словото, се превърнаха в място за индустриализирана пропаганда. Той е на мнение, че в тези платформи мнението често се налага на количествен принцип чрез лайкове и дирижирано съдържание, което създава илюзия за консенсус.

Събеседникът допълни, че най-опасното развитие е тенденцията политиците да избягват традиционните медии и да общуват директно през социалните мрежи. По този начин те избягват критичните въпроси на журналистите. Журналистиката е шансът на обществото да попита властта за нейните действия, а бягството в социалните мрежи е фактически опит да се запуши устата на гражданското общество.

Въпреки негативните тенденции, гостът изрази надежда, че говоренето по темата за свободата на словото само по себе си е форма на нейната защита. Където има дебат за свободата, тя все още съществува.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.