Предложенията за промени в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията пораждат притеснения в бизнеса заради неясни дефиниции и риск от по-висока административна тежест. Според частния сектор регулаторният натиск може да доведе до обратен ефект върху цените и да изкриви пазара. Темата за предвидимостта, инфлацията и състоянието на бизнеса коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Пазарни мерки и риск от обратен ефект

Бизнесът очаква законопроектите да бъдат разгледани в Националния съвет за тристранно сътрудничество и определя процеса по изготвянето им като прибързан. Също така липсва достатъчно време за анализ, а част от текстовете съдържат неясни и трудно измерими дефиниции.

„Има доста предложения, които не са ясно дефинирани, доста от мерките не са определени категорично, така че да можем да оценим техния ефект. Надяваме се, че между първо и второ четене, тези законопроекти ще бъдат изчистени от тези неясни позиции, които според нас ще доведат до обратния ефект - повишаване, а не намаляване на цените. И ще имаме в крайна сметка един законопроект, който да защитава българския производител и българския потребител и няма да допуска злоупотреби“, каза Иванов.

Административна тежест и контролни органи

Новите регулации разширяват правомощията на контролните органи и създават допълнителен риск за компаниите, който може да се отрази върху цените. Основният аргумент е, че повишеният регулаторен риск се калкулира в крайната стойност на стоките и услугите.

„Тази нова нормативна уредба и новите изисквания внасят допълнителен риск в условията за правене на бизнес, а винаги допълнителният риск води до по-висока цена. Това, което е също притеснително, е, че повишените правомощия на контролните органи са не само в посока повече механизми за осъществяване на контрол, но има и едно обръщане на самата процедура на контрола, като се вменява на търговеца задължение за доказване на правомерно поведение, а не обратното - контролиращия орган, да доказва неправомерното поведение на търговеца“, заяви гостът.

Малките фирми и конкурентната среда

По думите на Иванов най-силно засегнати от новите изисквания ще бъдат малките предприятия, които разполагат с ограничен административен и финансов капацитет. Това може да доведе до отпадане на участници от пазара и свиване на конкуренцията.

„Малкият бизнес е в по-неизгодната позиция, защото той няма тази възможност от гледна точка на административен капацитет и на финансов капацитет, защото всички, за да отговарят на тези изисквания, малките производители и малките търговци трябва да инвестират, трябва да ангажират допълнителни ресурси, с които не разполагат и това по-скоро ще намали конкуренцията, защото ще доведе до отпадане на някои от търговците и ще се намали предлагането на пазара. Нашият апел е, че трябва да се въведе по-висок праг на същественост, защото в момента е изключително нисък“, посочи той.

Предвидимост и икономическа среда

Иванов определя стабилността като ключова за икономическата активност, но все още е рано да се говори за устойчива предвидима среда. Основен тест за политиките на правителството ще бъде бюджетната рамка и реформите в публичните финанси.

„Рано е все още да кажем, че имаме стабилна и предвидима среда. Фактът, че имаме редовно правителство е крачка в правилната посока. Стабилността и предвидимостта са важни както за бизнеса, така и за правителството. Предстои да видим какви ще бъдат политиките, които ще извърши тази изпълнителна власт, както и дали ще извърши дългоочакваните реформи, за които всички настояваме години наред да бъдат свършени“ каза гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Повечето бизнеси в България използват AI, но само шепа са го внедрили реално

БСК: Нужни са ясни политики, бюджетна дисциплина и диалог

Икономическите и ESG целите на бизнеса трябва да вървят заедно

Първото предизвикателство за новото правителство е бюджетът