Щ. Ножаров: Още отсега бюджетът за 2026 г. е на червено
Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, „В развитие“, 11.05.2026 г.
Обновен: 12 May 2026 | 16:54
Автор: Петър Нейков
От планирания дефицит за 2026 г. остават грубо 2 млрд. евро, свободният буфер от фискалния резерв е около 2,5 млрд. евро, а пространството за нетен дълг до края на годината – 800 млн. евро. Не се вижда достатъчно усилие за повишаване събираемостта на данъците. Консервативният бюджет до края на годината би свил инфлацията, а този за следващата изисква най-вече една реформа – програмното бюджетиране. Правителството трябва да се справи със синдикатите. Това коментира икономистът и преподавател в УНСС Щерьо Ножаров в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
На база мои изчисления разрешеният бюджетен дефицит от БВП е 2,9%, а не 3%, според средносрочния фискално-структурен план, одобрен с европейско решение. Това е 3,76 млрд. евро за годината, а 1,75 млрд. към април вече са похарчени. Т.е. остават грубо 2 млрд., пресмята Щерьо Ножаров.
Свободният буфер от фискалния резерв е около 2,5 млрд. евро - самият резерв е 6 млрд., неснижаемият буфер е 2,5 млрд., но има още 1 млрд. за реални нужди.
Нетният първичен дълг според средносрочния фискално-структурен план е 2 млрд. за годината, т.е. остатък за новото правителство от 800 млн. до края на годината (ако то ги надвиши, влизаме в европейска корекционна процедура) при изтеглени от служебното правителство 1,2 млрд.
Таванът на бюджетната експанзия е 39% от БВП, а не както миналата година 41,3%, посочва икономистът.
Бяха направени някои финансови гимнастики. Изтеглянето на 1,4 млрд. от ББР не променя дефицита (защото е финансова операция), но променя ликвидността.
В България има 700 обществени дружества при 6 млн. население. От тях бяха изтеглени едни 250 млн., които също увеличават ликвидността. Не знаем също така дали няма неразплатено ДДС към фирмите за миналата година.
Служебният финансов министър задържа положението, но с много жокери. Фискалното пространство за новото правителство рязко намалява, смята Ножаров.
Плащането на пенсиите по швейцарското правило ще изисква едни 500 млн. Ако вдигнем още 5% заплатите на публичната администрация (централната плюс регионалните подразделения) – ще отидат още 500. И така, от 2 млрд. от дефицита остава само още 1 млрд. за съфинансиране по ПВУ, капиталови разходи, буфер за издръжка на ведомствата и за социални разходи.
„Т.е. още отсега бюджетът за 2026 г. е на червено в тази конфигурация.“
От началото на годината приходите в бюджета са нараснали с 10%, но разходите със 17%. Растежът на приходите при дефлатор от 6,8-7,5% (според Фискалния съвет), е малък. Това говори за липса на достатъчно усилие за повишаване събираемостта на данъците.
„Увеличаването на тавана на дълга без процедура по дерогация от ЕК не е възможно.“
ЕЦБ наскоро запази лихвите, което означава, че в еврозоната няма нужда от дерогации на този етап, обяснява преподавателят в УНСС.
Над 12 хил. свободни позиции в администрацията (средствата, за които се разпределят като бонуси) трябва да бъдат замразени изцяло (а не само 7 хил., както са съгласни синдикатите) – така ще се спестят 700 млн. евро.
От издръжката на ведомствата спокойно може да се спестят 450 млн. евро. Трябва да се създаде централен инвентаризационен регистър относно разходите им за оборудване.
Имаме и 82 консултативни съвета и комисии към МС и министерствата. Толкова може да има Белия дом, но не и ние, изтъква икономистът.
Трябва да се пренасочат средства от проекти, които не вървят добре, към такива, които вървят. Тук говорим за едни 250-400 млн.
„Консервативният бюджет до края на годината би свил инфлацията.“
Инфлацията през миналата година по ХИПЦ беше 3,5%, а за тази се очертава да е 4,5% (пазарите калкулират успокояване на петролните пазари от септември), докато заплатите в администрацията скочиха с 9% през миналата година, а сега ако се увеличат с 5%, стават грубо 14%, което ще е доста над инфлацията.
Минималната заплата скача с по 12,6% през миналата и тази година. Пенсиите пък – средно с по 16%.
„Бюджетът за следващата година изисква най-вече една реформа – програмното бюджетиране.“
Така ще отпаднат автоматичните механизми, които са му противоестествени. Те са и противозаконни, даже противоконституционни (конституцията гарантира размера само на МРЗ, останалите са според производителността). Автоматичните механизми отнемат и дискрецията на финансовия министър и МС.
„Ако програмното бюджетиране бъде прието, администрацията трябва да бъде съкратена с една трета.“
Членове на синдикатите обаче са главно административни служители. При безработица у нас по-ниска от еврозоната, не би трябвало да е проблем тези служители да си намерят работа. Правителството трябва да се справи със синдикатите, констатира Щерьо Ножаров.
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.