Търговията като оръжие: САЩ и Китай в битка за Панамския канал
Стоил Цицелков, политически анализатор и наблюдател на изборите в Южна Америка, във „В развитие“, 08.05.2026 г.
Обновен: 11 May 2026 | 17:18
Автор: Емил Соколов
Сблъсъкът между САЩ и Китай за контрол над ключови логистични коридори се задълбочава, като Панамският канал се превръща в най-горещата точка на това противопоставяне. Успоредно с това Вашингтон предприема безпрецедентни стъпки за икономическо задушаване на режима в Куба. Това каза Стоил Цицелков, политически анализатор и наблюдател на изборите в Южна Америка, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Контролът над логистичните пътища е от изключително стратегическо значение за администрацията на Доналд Тръмп, коментира гостът. Още в речта си при встъпване в длъжност той заяви амбиция САЩ да си върнат контрола над канала. Значението му е огромно, тъй като 40% от търговията на Източното крайбрежие на САЩ с Далечния изток минава именно оттам.
Още през 1997 г. хонконгската компания Hutchison взима на концесия две ключови пристанища – Балбоа на Тихоокеанския бряг и Кристобал на Атлантическия. Това осигурява на Пекин не само логистично предимство, но и сериозен контрол и наблюдение върху търговските потоци, обясни гостът.
През изминалата година се стигна до опит за мащабна сделка за близо 23 милиарда долара, при която американският консорциум BlackRock, съвместно с MSC, се опита да придобие активите. След намеса на китайския гигант COSCO и местния антимонополен орган, сделката беше блокирана. Според събеседника в спора неочаквано се е намесил Конституционният съд на Панама, който е обявил за невалидно първоначалното споразумение от 90-те години под претекст за липса на прозрачност.
Той допълни, че в резултат на съдебното решение Панама изгони служителите на китайските компании и отдаде концесията на западни играчи при неясни условия. Реакцията на Пекин беше мигновена – кораби бяха пренасочени, а стоките под панамски флаг бяха подложени на тежки митнически проверки, въпреки че основно пренасят американски товари. Това ясно показва, че когато две суперсили се борят за стратегически ресурс, малките държави стават уязвими.
Ние сега говорим за случая с кризата в Иран, с тези развития в Панама, ние вече виждаме, че търговията с контейнери, първо, че вече не е даденост. Второ, че тя все повече се използва за икономически, политически, ако ще и военен аргумент.
Този вид натиск напомня за ситуацията в Ормузкия проток, където Иран се опитва да налага такси от по 2 милиона долара на танкер. В Панама пък се стига до куриози, при които частни компании плащат до 4 милиона долара, за да прескочат опашката от чакащи кораби, отбеляза Цицелков. Краткосрочните проблеми се задълбочават и от факта, че мащабните китайски проекти за изграждане на нови язовири срещу засушаването в района са замразени.
Паралелно с битката за търговските пътища, САЩ насочват вниманието си към Куба чрез безпрецедентен пакет от санкции. Държавният секретар Марко Рубио отправи остри коментари, а кубинският външен министър дори предупреди, че Вашингтон готви кръвопролитие в страната.
Новите рестрикции за първи път удрят сериозно чуждестранни компании. Голяма канадска компания за добив на никел вече е спряла операциите си на острова, което директно отслабва енергийната мощност на страната, където гражданите са подложени на 16-часов режим на тока, обясни гостът.
За разлика от Венецуела или Иран, в Куба няма силна организирана вътрешна опозиция или фракции в управлението, които да настояват за либерализация. Обществото е свикнало да живее в лишения под силна идеологическа рамка. Показателно е обаче, че се водят преговори, в които участва по-либерално настроеният внук на Раул Кастро, а наскоро в Хавана официално кацна американски самолет.
Това, което САЩ прави в момента, е наистина да удари абсолютно всеки достъп до кеш на режима, така че наистина изглежда, че обръчите се затягат. Изглежда, че ще има някакво действие. Пак казвам, военна операция не ми се струва възможна.
Натискът върху Хавана не предвещава бърз колапс на режима, а по-скоро бавен и градивен път към организиране на избори и постепенна нормализация на условията за живот, прогнозира гостът.
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.