М. Търпанов: Стагфлационният сценарий в еврозоната е реалистичен
Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock, „В развитие“, 07.05.2026 г.
Обновен: 8 May 2026 | 14:13
Автор: Петър Нейков
Виждаме вече първи признаци, че бизнес активността и потребителското търсене в еврозоната започват леко да се понижават, гарнирано с повишаваща се инфлация. Възможни са дори три повишения на лихвите от ЕЦБ до края на годината. Българските еврооблигации се държат стабилно като доходност. Всеки, разбира се, ще следи дали ще продължи разюзданата фискална политика или ще има балансиране на бюджета. Новото правителство има много малко време за реформи с цел намаляване на разходите, но приходите вървят добре в условията на повишена инфлация. Това коментира Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Стагфлационният сценарий в еврозоната е реалистичен - виждаме вече първи признаци, че бизнес активността и потребителското търсене започват леко да се понижават, гарнирано с повишаваща се инфлация. Това е изключително предизвикателно за ЕЦБ, която очаква още малко данни преди да вземе лихвено решение, като е най-вероятно вдигане с 0,25 процентни пункта.
Това калкулират и трейдърите, като вероятността е почти 100% за юнско повишение, още едно на практика сигурно през септември и 50% за трето до края на годината. Мандатът на ЕЦБ е единствено ценовата стабилност, така че вдигането на лихвите вероятно ще бъде използвано още през юни.
Общите облигации в Европа се ползват и в момента, но винаги е имало противопоставяне между Севера и Юга. Да, те ще залягат все повече и повече, след като вървим към все по-тясна интеграция на страните от ЕС.
Българските облигации се движат като тренд на доходност със страни като Унгария и Полша. Инвеститорите приемат като нещо положително очакванията за стабилно управление.
„Всеки, разбира се, ще следи дали ще продължи разюзданата фискална политика или ще има балансиране на бюджета.“
Кредитните агенции засега не ни дават още инвестиционен рейтинг и също изчакват. Бюджетът до голяма степен ще определи действията им.
Не трябва да се стига до тавана на дълга от миналата година в размер на 9,5 млрд. евро. Дори дефицитът да достигне 4% (при 3,5% миналата – бел. ред.), това значи 5 млрд. евро дълг. Дългът за тази година не би трябвало да надхвърли 6,5-7 млрд. евро. По-големият дълг миналата бе свързан с увеличаване капитала на ББР и енергийния холдинг.
Нива от 10 млрд. евро биха били продиктувани единствено от дефицит от 6-7%, което към този момент не изглежда реалистично.
„Ако и тази година отново надвишим дефицит от 3%, то сигурно ще влезем в европейската процедура по свръхдефицит. По-скоро отиваме към 3,5-4%.“
Просто новото правителство има много малко време за реформи с цел намаляване на разходите. Приходите обаче вървят добре в условията на повишена инфлация.
В условията на очаквана стагфлация кривата на доходността в Европа ще стане по плоска – вдигане на основните (краткосрочни) лихви и по-скромно отражение на инфлационния шок в дългосрочен план.
Очакваният са новият шеф на Федералния резерв Кевин Уорш да е по-склонен да смъкне лихвите. Но в борда все повече се говори и за опасността от инфлацията. Фед преследва и растежа, за разлика от ЕЦБ.
Непубличния кредит е потенциална опасност за американската финансова система според мнозина, но банките там сега са в много по-добра позиция от 2008 г. Проблемът може да тръгне от спукване на AI балона, към който непубличният кредит е силно изложен.
Докато при акциите посоката напоследък е само нагоре, при облигациите има разнопосочни движения. Ако нещо ще се случва, то ще се случи на двата пазара, които в последно време са силно корелирани.
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.