Напрежението около Иран отново ескалира, а перспективите за бързо разрешаване на конфликта остават слаби. Въпреки многократните изявления на Доналд Тръмп, че страните са близо до споразумение, при конкретните преговори се оказва, че иранската страна не приема предложените условия. Това заяви Атанас Русев, ръководител програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Според Атанас Русев това показва липса на дългосрочно стратегическо планиране от страна на американската администрация. Първоначалните удари вероятно са били надценени като ефект, а последиците - подценени. Това се отразява и вътрешнополитически, като доверието към администрацията спада, както и в отношенията със съюзниците в Европа, които все по-често отправят критики.

Изтеглянето на американски войски и сигналите към Европа

Решението на Пентагона да изтегли около 5000 американски войници от бази в Германия е по-скоро символичен акт, но изпраща ясен политически сигнал, смята Русев. САЩ очакват по-активна роля от европейските държави в гарантирането на сигурността.

От друга страна, европейските партньори не са били консултирани при планирането на операцията срещу Иран, което допълнително засилва напрежението. Критики към Вашингтон идват от редица европейски лидери, припомня Русев.

„Паралелно с това САЩ обявиха и прекратяване на плановете за разполагане на ракети Tomahawk в Германия. В краткосрочен план това може да отслаби отбранителната готовност на Европа, но в дългосрочен ефектът няма да бъде драматичен.“

Възможно ли е разширяване на изтеглянията?

Има индикации, че подобни действия могат да обхванат и други държави като Италия, Испания и страни от Източна Европа. По думите на Русев това предизвиква сериозни притеснения, особено на източния фланг на НАТО.

Въпреки това тенденцията не е нова. След началото на войната в Украйна администрацията на Джо Байдън увеличи военното присъствие в Европа, но настоящите действия по-скоро връщат баланса към нивата отпреди 2022 г.

Още по темата

Ударите на Украйна срещу руски петролни активи достигнаха четиримесечен връх

Тръмп притиска Путин за край на войната в Украйна

ЕС може да затегне условията по заема от €90 млрд. за Украйна

Европа между автономността и зависимостта

Според Русев Европа постепенно осъзнава необходимостта от по-голяма стратегическа автономия. Военните разходи на страните членки на ЕС и НАТО нарастват, както и инвестициите в нови технологии.

„Въпреки това зависимостта от САЩ остава значителна, особено по отношение на ядреното възпиране. От своя страна и САЩ разчитат на европейската инфраструктура за военните си операции, включително в Близкия изток.“

Тази взаимозависимост прави рязкото разделяне между двете страни малко вероятно, отбеляза още Русев.

Предизвикателствата пред европейската отбрана

Следващите 5 до 10 години се очертават като труден период за Европа, прогнозира той. Основните предизвикателства включват зависимост от външни доставчици на суровини и технологии, фрагментираност в отбранителните политики, както и изоставане в иновациите и внедряването на нови технологии.

„Липсата на координация между отделните държави води до неефективно използване на ресурси и затруднява изграждането на реален отбранителен капацитет.“

Ролята на новите технологии и дроновете

Конфликтите в Украйна и Близкия изток ясно показват нарастващата роля на дроновете. Те се превръщат в ключов елемент на съвременната война, като цикълът на иновации в Украйна е изключително кратък - между 3 и 6 месеца, заяви Русев.

Според него Европа и САЩ изостават в този сегмент, което изисква по-добра интеграция между военните структури и отбранителната индустрия.

Украйна се утвърждава като водещ център за иновации в тази област, а европейските държави вече изграждат партньорства с украински компании.

Рискът от разширяване на конфликта

„Все повече военни анализатори допускат, че в рамките на 3 до 5 години е възможна руска атака срещу държава от НАТО. С партньор като адмистрацията на Доналд Тръм в САЩ е трудно да има спокойствие сред европейските правителства.“

Ограничаването на американската помощ за Украйна поставя въпроси за бъдещата реакция на Вашингтон при евентуална ескалация.

Икономическите ефекти и енергийният натиск

Войната в Близкия изток води до сериозни икономически последици, включително скок в цените на енергията, инфлационен натиск и повишени разходи за отбрана.

Това поставя Европа в сложна позиция, тъй като ресурсите за инвестиции в сигурност трябва да бъдат осигурени в условията на икономически натиск, смята Русев.

Той обобщи, че Европа се намира в преходен период, в който трябва да балансира между зависимостта от САЩ и необходимостта от стратегическа автономия. Въпреки засилените инвестиции и политическа воля, изграждането на реален отбранителен капацитет ще изисква време, координация и значителни ресурси.

В същото време динамиката на глобалните конфликти показва, че сигурността ще остане ключово предизвикателство за европейските държави в следващото десетилетие.

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички гости от предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Рискът от възобновяване на войната с Иран е неоправдано висок

Кораби се струпват по-далеч от Ормузкия проток, докато Иран разширява контрола си

Иран предупреди САЩ, че „ние едва започваме“ след атаки в Ормузкия проток

Петролът поевтиня леко след скока, причинен от ескалацията между САЩ-Иран

САЩ показват на Иран и на света колко важно е да имаш ядрени оръжия