Западна Африка се намира в критична точка на пречупване, където икономическият подем на регионалните лидери се сблъсква с безпрецедентни предизвикателства пред сигурността и политическата стабилност. Докато Нигерия се стреми да затвърди позицията си на водеща континентална икономика, излизането на ключови държави от регионалните структури и засилващата се активност на екстремистки групировки поставят под въпрос бъдещето на региона. Това коментира Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването "В развитие".

Нигерия, като най-многолюдната страна в Африка, остава „котвата“ на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS). Въпреки това, стабилността на организацията е сериозно разклатена след поредица от военни преврати в Мали, Буркина Фасо и Нигер.

„Тези страни се отделиха от ECOWAS на 29 януари миналата година. Практически се създаде един вакуум. Вакуум на сътрудничество, вакуум на търговия, вакуум на финансов обмен,“ посочи Дечева.

Това отцепване, по думите ѝ, създава сериозни проблеми не само за държавите в т.нар. „Алианс на Сахел“, но и за останалите страни под крилото на Нигерия, които сега са принудени да преосмислят своите икономически партньорства.

Възходът на Джон Махама и икономическата дипломация

В контекста на нестабилността, Гана изпъква като пример за прагматично лидерство в лицето на президента Джон Махама. На фона на глобалните икономически сътресения, неговата администрация предприе решителни стъпки за стабилизиране на ключови сектори.

„Гана декларира изкупуване на реколтата от какао... това изкупуване стабилизира пазара. Страната в момента няма тази криза, която наблюдавахме миналата година,“ обясни Дечева.

Освен вътрешната икономическа стабилизация, Махама придобива значителна тежест на международната сцена, особено с позицията си в Общото събрание на ООН относно признаването на историческите вреди от робството и колониализма. Според Дечева, това „културно възраждане“ на Африка поставя партньорството със силните икономики на нова, по-суверенна основа.

Нигерия 2027: Краят на „джентълменското споразумение“?

Вниманието на инвеститорите и геополитическите анализатори вече е насочено към януари 2027 г., когато в Нигерия ще се проведат решаващи избори. Исторически, властта в страната се балансираше чрез неписано споразумение за ротация между мюсюлманския север и християнския юг.

„Този период приключи. Вече доста дълго време АПС (All Progressives Congress)... управлява три непрекъснати мандата. Виждаме, че има всички условия тя да продължи да управлява непрекъсваемо, а останалите партии постепенно губят базата си,“ коментира Дечева.

Нигерия е изправена пред парадокса на „огромен икономически бум“ и „крайна бедност“, съчетани с високи нива на политическа и икономическа корупция. Сложната изборна система „пет в едно“ и необходимостта от мнозинство в поне 24 щата правят изборния процес изключително труден за нови политически играчи.

Сигурността като основна променлива

Най-голямата заплаха за икономическите амбиции на региона остава влошената сигурност. През последната седмица Великобритания и САЩ изразиха сериозни притеснения относно безопасността в Нигерия. Регионът продължава да страда от атаки на клоновете на „Ислямска държава“ и вътрешни конфликти между мигриращи и уседнали общности.

„Страна с толкова стотици милиони и крайна бедност става много лесно терен на различни видове екстремизъм,“ предупреди Дечева.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.

Още по темата

Индия и Китай засилват съперничеството си в Африка, а Етиопия търси нова роля

„Коледният подарък“ на САЩ за Нигерия: демонстрация на сила с тежки последици

Западна Африка е на прага да стане 1500-километров коридор на джихадистка война