Втората лицензирана компания по MiCA в България - Belayer -  вижда регулацията като ключов фактор за растеж и доверие в криптосектора. Това поставя по-високи изисквания към участниците на пазара и води до консолидация в индустрията. Интересът на инвеститорите у нас постепенно се увеличава, но остава в ранен етап на развитие, като доминира търсенето на по-структурирани и дългосрочни решения. Това коментираха Анастас Матеев и Ангел Гяуров от Belayer в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Belayer е втората компания в България, получила лиценз по европейската регулация MiCA, като процесът е продължил около година и е изисквал сериозно надграждане на вътрешните политики и правила. Регулаторният режим значително ограничава броя на участниците на пазара и поставя по-висок стандарт за криптоуслугите. 

„Към момента има 2 дадени лиценза и около 20 отказа, така че не е лесно да се получи. Освен всичките политики, които трябва да имаш, трябва да имаш оценка на пригодност на екипа  и необходимата експертиза. Има и минимални капиталови изисквания, които трябва да бъдат покрити, така че MiCA се явява като цедка за доставчиците на криптоуслуги“, каза Гяуров.

Лицензът като двигател на растеж

Получаването на лиценз дава възможност на компанията да разшири дейността си и да достигне до по-широк кръг клиенти, включително институционални инвеститори. Според Belayer основният ефект е повишаването на доверието и възможността за устойчив растеж чрез увеличаване на активите под управление и клиентската база. 

„Това ни позволява да се отворим повече към крайните инвеститори и да работим с по-големи институции, но преди всичко - позволява това да растем“, посочи Матеев.

Консервативен подход в рисков сектор

Компанията следва дългосрочна инвестиционна стратегия, като избягва краткосрочната търговия и се фокусира върху ключови сегменти като инфраструктурни проекти, децентрализирани финанси, AI и блокчейн гейминг. 

„Нашият поглед на инвестиции в крипто е по-дългосрочен. Гледаме да закупуваме токени, които сме окей да ги държим година-две, че и повече.“, подчерта Гяуров.

Профилът на инвеститора се променя

Интересът към крипто в България постепенно се развива, като инвеститорите търсят по-зрял подход след натрупан негативен опит. По-активни са хора с инвестиционен опит, които разглеждат криптоактивите като част от диверсифициран портфейл, а не като спекулативен инструмент. 

„Това, което търсят е малко повече зрялост във взимането на решения и по-малко емоции. По-младите се обичат риска и гледат на крипто като на тип хазарта и начин за бързо забогатяване. Те много често имат кратък живот в крипто. Тези, които имат дългосрочен поглед върху крипто, и всъщност това е правилният начин, са мъже и жени на 35-40 плюс години, които вече имат инвестиционен опит и знаят, че криптоактивите са само един компонент от един добре диверсифициран портфейл.“

Бъдещето е в интеграцията с традиционните финанси

Според гостите навлизането на големи институции и развитието на токенизацията ще бъдат ключови за бъдещето на сектора. Все повече глобални компании разработват блокчейн решения, което показва, че индустрията излиза извън рамките на спекулативните активи и се превръща в част от финансовата инфраструктура. 

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" можете да гледате тук.

Още по темата

Близо половината биткойни струват по-малко от платената цена за тях

Как волатилността на биткойн тества привлекателността на криптовалутите

Р. Тотев: Крипто е барометър, който казва: в момента пазарът наказва риска

Как ботове, банкиране и стейбълкойни ще доминират финтех през 2026 г.