В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

Г. Кондарев: Енергийната криза може още да се задълбочи преди да се подобри

Генади Кондарев, експерт по климатични политики и енергетика и автор в „Климатека“, „В развитие“, 30.04.2026 г.

30 April 2026 | 14:40
Обновен: 30 April 2026 | 18:53

Автор: Петър Нейков

Европа отчете урока от енергийната криза през 2022 г., но не се знае дали той е научен. Сега има предписание мерките да бъдат насочени към най-нуждаещите се и да бъдат лимитирани във времето. Няма панацея за България – има микс от неща като временни и дългосрочни мерки, защото са натрупани доста системни проблеми. В Близкия изток ситуацията може да се проточи - опитът на Европа да стои настрана едва ще проработи дълго време. Това коментира климатичният експерт Генади Кондарев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Европа отчете урока от енергийната криза през 2022 г., но не се знае дали той е научен. Самата председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен призна, че около 350 млрд. евро тогава са били изхарчени доста неразумно.

Сега има предписание мерките да бъдат насочени към най-нуждаещите се и да бъдат лимитирани във времето. Т.е. социалното напрежение да се избегне, но пазарите да не бъдат изкривявани задълго.

На национално ниво нещата зависят от структурите и институциите на държавата. Някои може да таргетират мерките по добър начин, докато другаде парите може да изтичат.

В момента Европа разхлабва правилата за отпускане на енергийни помощи, които в нормални условия трябва да се избягват.

Няма панацея за България – има микс от неща като временни и дългосрочни мерки, защото са натрупани доста системни проблеми. Държавата ни е изключително зависима от пътния транспорт, с недобре развит обществен такъв, с недостатъчно електрификация.

„По-големият скок в цените на горивата у нас се обяснява донякъде с по-ниските акцизи.“

Трябва да помислим за интермодалност на транспорта в България, да видим доколко ще бъдат засегнати други сектори, например снабдяването с минерални торове. Трябва да се подготвим психически, че енергийната криза може още да се влоши преди да се подобри.

Инвестициите в зелена енергия в Европа не са спрели, но има много области на неефективност. На много места чиста енергия се разхищава, защото не може да се насочат потребителите да я консумират в точния момент.

Въглищните мощности не могат да бъдат оперирани безкрайно, те искат скъпа поддръжка, за разлика от един фотоволтаик например, който на практика не се амортизира.

„Европа е принудена да изчиства енергийния си микс, тъй като не разполага с други източници.“

Там където е необходимо може да се използва и по-замърсяващ микс в енергетиката, но без да се затваря вратата към изцяло чист енергиен сектор, от който Европа има нужда, за да бъде конкурентоспособна.

Зависимостта на Европа от Китай за ВЕИ не е рискова, ако технологиите са добре произведени и сертифицирани. Не трябва да говорим за 100% реиндустриализация на Стария континент, но в някаква степен е добре да се търси независимост, може би по линия на иновациите.

„В Близкия изток ситуацията може да се проточи - опитът на Европа да стои настрана едва ли ще проработи дълго време.“

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.