Корените на анти-ВЕИ движенията и протестите са комплексни. Дезинформацията, климатичният скептицизъм, политическите и икономическите влияния играят съществена роля, но често пренебрегван елемент са автентичните опасения на местните общности, недоволствата и разочарованието от начина на вземане на решения. Това коментира социалният и културен антрополог Елица Капушева в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

В България в последните 4-5 години има нарастване на протестите срещу проектите за изграждане на възобновяеми енергийни източници, като общото между тях е усещането, че проектите се появяват без достатъчно обществено обсъждане, посочи събеседничката.

„Хората често се чувстват изключени от процеса на вземане на решения за проекти, които пряко засягат средата им на живот.“

Митовете относно възобновяемата енергия

Капушева обобщава митовете в три групи: съмнения в ефективността на технологиите, опасения дали инвестициите ще се изплатят и притеснения за екологичния и здравния ефект от тях.

Пример за това са изказванията на Доналд Тръмп и други популистки играчи и формации в Европа, че вятърните турбини масово убиват птици, които подклаждат дезинформацията. Капушева заяви, че риск от това има, но той е значително по-малък в сравнение с други човешки дейност, но въпреки това тези страхове и митове се разпространяват по-лесно от научните факти.

Тя подчерта, че е важно как и къде се изграждат ВЕИ съоръженията, но основният проблем остава комуникационен – как тези разкази резонират у хората и имат политическо изражение

Случаят „Ветрино“

Капушева припомни, че протестите в общината край Варна прераснаха в сериозен обществен натиск и доведоха до мораториум за временно спиране на строежа на вятърен парк на територията на общината.

„Там има много ясни партийни обвързаности между една регионална политическа партия (бел. ред. „Величие“) и бизнесът на хора, които членуват и ръководят тази партия (бел. ред. Ивелин Михайлов). Това, което виждаме в Ветрино, е как се разгърнаха протести, които прераснаха в подписка и обществен натиск към решенията на общината. Това е показателно как местни икономически и политически интереси се противопоставят на глобалния капитал.“

Как да се преодолее съпротивата

Според събеседничката първата стъпка е да приемем протестите като легитимни и да се осигури по-включващо и прозрачно вземане на решения.

„Академичната общност, медиите, властите и екологичните организации трябва да работят заедно, за да водят по-включващ диалог с местните общности, за да бъдат хората да бъдат част от процеса на взимане на решения и да усещат, че те се взимат по прозрачен начин.“

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Д. Енчев: България може да стане енергиен хъб чрез гъвкава мрежа и повече ВЕИ

Дезинформацията подкопа COP30 и възможностите за рационален икономически дебат

Руската дезинформационна машина се адаптира - от глобални теми минава на локални

ЦИД: Руската пропаганда вече е фундаментална част от медийната среда в България