Структурни реформи, а не държавни компенсации ще укротят инфлацията при храните
Богомил Николов, Асоциация „Активни потребители“, във „В развитие“, 24.04.2026 г.
Обновен: 24 April 2026 | 15:43
Автор: Волен Чилов
Инфлацията в България може да се ускори още, движена от скъпите горива и структурни слабости в икономиката. В рамките на година ефектът ще се пренесе постепенно от стоките върху храните. Решенията по-ниски продуктови такси, промяна в потребителското поведение и структурни реформи, които да осигурят по-добра конкуренция на пазара. Това коментира Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“ в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.
Според Николов инфлацията при храните в България тепърва ще ускорява вследствие на скъпите горива, които първо ще се пренесат върху стоките, а след това и върху храните. По негови думи дори скоро да бъде постигнато мирно споразумение и отваряне на Ормузкия проток възстановяването на транспортните коридори може да дори 6 месеца.
„Това означава, че високите цени на горивата ще се задържат и ще се пренесат първо върху стоките, а година по-късно и върху храните“ и този процес няма да приключи бързо.
Според Николов основният проблем за високите цени е зависимостта от вноса. Българското производство намалява, а това означава по-слабо предлагане и по-голяма зависимост от външни фактори. „Това означава, че цените не зависят от нас“, заяви той.
„Фокусът трябва да бъде върху въпроса защо намаляват количествата, които произвежда България и дали ако се стимулира производството и открием кои са причините за това намаляващо производство и дали ако то се стимулира, това ще доведе до по-низки цени. Аз вярвам, че да.“
Гостът заяви, че единственият устойчив механизъм е по-добра конкуренция и структурни реформи. Проблемът е, че тези решения не дават незабавен ефект, не са видими за потребители и те не ги разбират и затова полиците не прибягват до тях.
Николов даде пример с търговите, които почти не се използват у нас като инструмент за ценообразуване за разлика от държави като САЩ и Швеция, през които държавата може да постигне по-ниски цени.
„Това е един пример за това как ценообразуването в България винаги не е прозрачно. Търгът е възможно най-конкурентната форма и най-прозрачната форма, която довежда до някаква балансирана или справедлива цена.“
Продуктовите такси имат пряк ефект върху цените, категоричен беше събеседникът. Например, при електроуредите увеличението на екотаксите през миналото лято доведе до поскъпване от порядъка на 100-150 лева за продукт в рамките на няколко месеца, подчерта той. Освен това тези такси са значително по-високи в България в сравнение с други европейски страни.
„Подобни неща ще откриете на много други неща, които скрито, незабелязано за крайния потребител повишават цените. След това хората масово си го изкарват на еврото, но всъщност не е така.“
В резултат на засилените проверки и затварянето на кланици от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) може да има краткосрочен шок на пазара, но това действие е било абсолютно необходимо, отбеляза гостът. „Не може изобщо да говорим за цени, ако ние не сме осигурили безопасността. Там не трябва да има никакви аргументи и помисли.“
„Радвам се, че Агенцията по храните изведнъж показа, че може и трябва да продължи и да бъде стандарт за работа, защото изтръпвам при мисълта, като си помисля какво ли сме изяли през годините.“
По думи на Николов един от основните проблеми е разхищението на храна, което е между една пета и една трета от продуктите. Освен това в условията на криза държавата не може да компенсира всички потребители и това налага активно поведение и смяна на определени потребителски нагласи.
„Във времена на криза когато е ясно, че покупателната способност намалява, нека да се опитаме там чрез собственото си поведение да се опитаме да минимизираме тези негативни ефекти.“
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.