Посещението на папа Лъв XIV в Африка започна с ясно заявена цел – диалог между цивилизациите, между религиите и силен акцент върху социалната справедливост и критика към неоколониализма в момент, когато развития свят гледа на Африка като суровинен придатък. Това коментира Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Тя посочи, че това е 24-ото папско посещение на континента за последните около 70 години, на който живеят 20% от католиците в света и е регионът с най-бързо растящо католическо население и в същото време регионът с най-много страдащи християни, включително заради тероризъм, вътрешни конфликти и дълбоки социално-икономически проблеми.

Символиката в избора на държавите

Визитата обхвана четири държави – Алжир, Камерун, Ангола и Екваториална Гвинея. Подборът им не е случаен и има силен символизъм, макар официално обяснение от Ватикана да липсва, каза Дечева.

„Това са много тежки за управление страни, които са богати на полезни изкопаеми. С посещенията и отварянето на разговора за социална справедливост папата всъщност привлече много погледа на целия свят към този проблем. Подборът на страните беше такъв и показваше, че не можем да се оправдаваме с религия, не можем да се оправдаваме с езици за това, че някоя страна е по-малко или повече развита. Не можем да се оправдаваме с нищо, когато имаме страни, в които тези хора биха могли да живеят по-добре от много от развитите страни, но не живеят по-добре, а продължават да бъдат бедни, да страдат от терористични нападения, вътрешни конфликти и граждански войни.“

Основните послания на папата

Събеседничката заяви, че най-силното изказване по време на визитите е било, че „бъдещето е на незаслепените от власт и богатство“. Тя отбеляза, че Лъв XIV поставя акцент върху това, че Африка познава най-добре несправедливостта, била е жертва на по-силни държави и организации и в отхвърлянето на войната като средство за решаване на конфликти, с което тези думи са се възприели като коментар върху ситуацията в Близкия изток.

„Предвид, че папата каза тези думи в една 99% мюсюлманска страна (Алжир), това от всички беше прочетено като отговор срещу войната в Иран и като цяло в Близкия изток. Това беше едно послание към търсене на мирните пътища и изграждане на мостове между хората и между цивилизациите.“

Послания към Глобалния север

Дечева заяви, че думите на папата вече намират отзвук в западните медии, които в анализите си акцентират върху социалната справедливост, критиката към неоколониализма и нуждата от равнопоставено партньорство и диалог между двете части на света.

По нейни думи папата може да действа като мост между Глобалния север и юг – човек от развитите общества, който е посветил целия си живот на Глобалния юг и познава реалността в тези страни.

„На мен ми се струва, че моментът е много силно нагнетен от нуждата да търсим партньорство, да търсим мостове и да се свързваме.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Тръмп срещу Папата: за сърцата, умовете и гласовете на католиците

Тръмп се нахвърли и върху папата, който обеща да продължи критиките за войната

Ще успее ли вековната дипломация на Ватикана да играе роля между Украйна и Русия