Войната с Иран ще донесе поне една дългосрочна последица за САЩ – десетилетия наред те бяха морският полицай на света и гарантираха свободата на корабоплаването във всички морета и океани, но вече не могат да се справят с тази задача. Това коментира Пламен Димитров от Българско геополитическо дружество в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Разклащането на тази представа започна още преди две-три години със заплахите от йеменските хути за корабоплаването в Аденския залив, с които САЩ не успяха да се справят. Сега отново виждаме, че САЩ не могат да бъдат гарант за свободното корабоплаване, след като не са в състояние да отворят Ормузкия проток, отбеляза Димитров.

„Това донякъде е логично, тъй като САЩ не са най-голямата търговска нация в света, това вече е Китай. Освен това те не получават почти никакъв петрол от Персийския залив и Ормузкия проток. От друга страна, това е удар по имиджа на САЩ.“

Напрежението около протока се запазва

Удължаването на примирието с Иран беше очаквано, тъй като не за първи път Тръмп сипе заплахи, а после ги оттегля, за да даде още един шанс за преговори, отбеляза събеседникът.

Но двойната блокада на Ормузкия проток и напрежението се запазват, тъй като Иран не пропуска кораби и танкери, които не са заплатили такса за преминаване. САЩ връщат плавателните съдове, които са платили таксата и са минали през иранските пристанища.

„Напрежението идва и от сигналите, че Китай е готов да се намеси в ситуацията около Ормузкия проток. Три големи китайски военни кораба са се придвижили от Аденския към Оманския залив, т.е. по-близо до Ормузкия проток, с идеята евентуално да ескортират китайските танкери, превозващи ирански петрол за Китай.“

Заради блокадата на протока цените на петрола отново поеха нагоре и в момента са почти сто долара за барел за сорт Брент. „Това означава, че пазарът явно не калтулира скорошно разрешаване на кризата“, коментира Димитров.

Какви са исканията на враждуващите страни и има ли поле за отстъпление?

САЩ настояват за прекратяване на иранската програма за обогатяване на уран с изнасяне на наличните количества обогатен уран от иранска територия. Те настояват и за безусловно отваряне на Ормузкия проток за корабоплаване без заплащането на такса.

Иран иска да запази контрола си над Ормузкия проток със заплащане на такса от преминаващите танкери. Той имаше и по-радикални желания като закриване на американските военни бази в арабските държави в района на Персийския залив, част от които сега се използват за нападенията срещу страната. Техеран постави условия и относно израелските удари срещу „Хизбула“ в Ливан, които донякъде са изпълнени, тъй като Израел и Ливан подписаха крехко примирие във Вашингтон, обобщи събеседникът

„Няма особено сближаване между исканията на САЩ и Иран. Тук става въпрос и за надпревара във времето - дали иранската икономика, която има огромни затруднения, след като американците спряха иранския петролен износ, ще рухне първа или световната икономика ще се поддаде заради високите цени на петрола.“

Според Димитров Иран може да се съгласи обоготеният уран да бъде предаден на трета страна, като обикновено се говори за Русия. Но остава въпросът кой и как ще контролира дали Техеран е предал цялото количество и дали не е започнал отново да обогатява уран.

Частично отстъпление би могло да има и по отношение на затварянето на Ормузкия проток, въпреки че според събеседника състоянието преди войната трудно ще бъде върнато. Но все пак е възможно да се постигне компромис - ако танкерите трябва да плащат такса, тя да не е твърде висока.

„За Тръмп по-важни са имиджовите последици от войната - дали ще бъде признат за победител от международната общност, за целта той трябва да приключи войната по начин, който да му позволи да постави етикета "победа". Това засега му е отказано от Иран и затова преговорите се проточват“, коментира Димитров.

Крах на петродолара?

Между държавите от Персийския залив и САЩ има военно-икономическа и политическа симбиоза, за която се смята, че е започнала от споразумения в края на Втората световна война между тогавашния президент на САЩ и първия крал на Саудитска Арабия. Уговорката е, че саудитците ще позволят американски компании да добиват петрол в Саудитска Арабия, а американците ще пазят династията на краля, припомни събеседникът

Петродоларите, които получаваха арабските страни, бяха инвестирани не само в американски финансови активи, но и в масирани доставки на оръжия от САЩ. Сега този модел се пропука, тъй като благополучието в петролните монархии от Персийския залив се оказа застрашено поради неспособността на американците да защитят гражданската им инфраструктура от иранските удари, добави той.

Въпреки това Димитров не наблюдава масирано преминаване на търговията с петрол към валута, различна от долара. Но счита, че има фактори, които спомагат за бавния и постепенен залез на американската валута - търговската политика на Тръмп, огромният търговски и бюджетен дефицит на САЩ, водещи до дългове, които отдавна надвишават 100% от БВП на страната.

Кога може да се стигне до трайно решение на конфликта? Каква е ролята на Пакистан в региона и защо се превърна в посредник между САЩ и Иран? Какви условия трябва да се изпълнят, за да могат танкерите отново да преминават спокойно през Ормузкия проток? Какви са целите на Израел във войната?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Има малко признаци за сближаване на позициите САЩ-Иран

Войната в Иран може да доведе до разрив между САЩ и съюзниците

Ирански танкери преминават през американската блокада с изключени транспондери

САЩ отбелязват бавен напредък по пътя към нови преговори с Иран в Пакистан

Иран не е склонен на преговори след похищението на негов кораб от САЩ