В условията на динамична икономическа и технологична среда способността на хората да се адаптират често изостава спрямо темпото на промените. Това превръща бърнаута (професионалното прегаряне) в едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременния бизнес. Това заяви Томчо Томов, директор на Националния център за оценка и компетенции към БСК, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

Томов представи анализ на Националния център за оценка и компетенции към БСК, който разглежда факторите, водещи до професионално прегаряне. Той обхваща както ръководни позиции, така и специалисти в различни области, включително финансови експерти и ИТ специалисти. Данните показват, че при ръководните позиции бърнаутът е значително по-силно изразен.

Общото между най-рисковите професии е, че те изискват интензивно взаимодействие между хора, съпроводено със силен натиск за постигане на резултати.

Дори в ИТ сектора, където често се смята, че липсва активна комуникация, специалистите са подложени на сериозно напрежение. Причината е необходимостта да комуникират ефективно с клиенти, да обясняват сложни идеи и да управляват очаквания, което изисква добре развити умения за емоционална интелигентност.

Методология на изследването

По думите на Томов проучването обхваща около 300 респонденти от шест различни професии. Използваната методология комбинира качествени методи, като интервюта и фокус групи, с количествени инструменти като онлайн въпросници и тестове.

Резултатите са в съответствие с международните изследвания и очертават три основни групи фактори, които влияят върху развитието на бърнаут - личностни характеристики, специфика на професията и условията в работната среда.

Още по темата

Образованието и индустрията си подават ръка с „Панаир на професиите“ в Пловдив

Одитор по устойчивостта ще е една от професиите на бъдещето

Петата индустриална революция идва с AI, нови професии и 4-дневна работна седмица

Личностни фактори: когато силните страни се превръщат в риск

Изследването се фокусира върху шест ключови личностни характеристики, сред които перфекционизмът, повишената самокритичност, зависимостта от външна оценка и нуждата от одобрение. Към тях се добавят работохолизмът и склонността към поставяне на нереалистично високи цели, уточни Томов.

„Най-високи стойности се наблюдават при прекомерната амбициозност, която достига до 82% сред изследваните. Тази характеристика често води до разминаване между очакванията и реалността, което от своя страна предизвиква напрежение, фрустрация и разочарование.“

Близо 70% от респондентите демонстрират силно изразена самокритичност и работохолизъм. Макар тези качества да се възприемат като положителни в професионална среда, при липса на баланс те могат да доведат до изтощение и емоционално прегаряне, отбеляза още Томов.

Всеки пети участник в изследването посочва, че задачите, които изпълнява на работното място, не съответстват на първоначалните му представи за професията. Според Томов това разминаване се дължи както на недостатъчната практическа подготовка в образователната система, така и на нарастващата тенденция към разширяване на професионалните функции.

Организационна среда и култура

Повече от половината от анкетираните съобщават за претоварване със задачи и кратки срокове, а над една трета споделят за влошена работна атмосфера и липса на подкрепа.

„Тези проблеми често произтичат от стила на лидерство, нивото на емоционална интелигентност на ръководителите и качеството на екипната култура. Липсата на ефективна комуникация и подкрепа води до конфликти и допълнително увеличава стреса.“

Прекомерното натоварване е свързано и с начина, по който се планира и разпределя работата, както и с фокуса върху краткосрочни финансови резултати, но се пропускат стратегически показатели за дългосрочното развитие на човешкия капитал.

„Ключово за днешната икономика остава човешкият потенциал.“

Пол и възраст: кой е най-уязвим?

Проучването потвърждава тенденцията жените да са по-предразположени към бърнаут, основно поради по-високите нива на емоционално изтощение. При мъжете по-често се наблюдават прояви на цинизъм и дистанциране от работната среда.

Особено тревожна е ситуацията при младите хора. Бърнаутът все по-често се наблюдава още в ранните етапи на професионалното развитие, включително при студенти.

Последици и решения

Последиците от бърнаут включват сериозен спад в работоспособността, емоционално изтощение и загуба на мотивация. В по-тежки случаи се наблюдават и проблеми с физическото и психичното здраве.

„За да се справят с този проблем, служителите трябва да се научат да поставят реалистични цели, да разпознават ранните признаци на прегаряне и да изграждат умения за справяне със стреса.“

От своя страна работодателите трябва да възприемат бърнаута като стратегически риск, а не като второстепенен проблем, смята Томов. Създаването на подкрепяща работна среда, инвестициите в развитието на служителите и прилагането на устойчиви модели на натоварване са ключови за дългосрочния успех на организациите.

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички гости от предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Несигурност и недостиг на кадри оформят бизнес средата през 2026 г.

Бизнес средата в България дава все повече възможности на младите предприемачи

Мениджърите трябва да се опитват да предотвратят бърнаут на служителите си

Бърнаут и издръжливост, част 2

Първата в света персонализирана дигитална бърнаут терапия започва от България