Ивайло Калфин: Геополитически завой на България е малко вероятен
Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи и бивш вицепремиер, "В развитие", 20.04.2026 г.
Автор: Антоанет Василева
Много малко вероятно е геополитическата ориентация на България да се промени на фона на очакванията, че „Прогресивна България“ би могла да управлява самостоятелно, тъй като членството на България в Европейския съюз предполага сериозна обвързаност. Това заяви Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи и бивш вицепремиер в предаването "В развитие" с водещ Георги Месробович.
„Липсата на готовност за компромис, какъвто изисква европейският процес на вземане на решения, не е реалистична. Видяхме какво се случва с политици като Орбан и словашкото правителство - има механизми, които държат страните в рамките на общите решения.“
Калфин не очаква да има реална възможност следващото управление да отклони България от европейските политики.
Калфин подчертава, че подписаното споразумение от служебното правителство с Украйна не може да бъде единственият критерий за отношението на България.
Според него бъдещо управление може да заеме по-предпазлива позиция по отношение на подкрепата за Украйна, но това има своята цена:
„Когато участваш в общата европейска политика, имаш инструменти и ползи. Когато заемеш самостоятелна позиция - губиш влияние.“
Като пренебрегван въпрос Калфин подчерта, че малко се говори за българското малцинство в Украйна - за правото на използване на български език и кирилица. Това според него трябва да бъде приоритет.
Калфин допуска подобен сценарий, но го определя като малко вероятен.
„Стоенето встрани от ключови европейски политики няма да мине без последствия. В момент, когато Европа укрепва своята сигурност, би било странно България да не участва в този процес.“
По отношение на Унгария Калфин отбеляза, че Виктор Орбан действително групираше всякакви европейски политики и държавата си понесе последствията. Унгария изостана значително и се изравни с България и Гърция по бедност в ЕС.
„35 милиарда евро бяха замразени. Това показва ясно какви са последствията от конфронтацията с ЕС.“
„Ефектът Мелони“ възможен ли е в България?
Калфин очаква по-умерен тон след изборите, независимо от предизборната реторика.
„Не само Мелони е пример - често езикът в кампанията е по-остър, а след това идва прагматизмът на управлението.“
Според него българското общество няма да приеме отклонение от европейския път:
„България е избрала европейската си интеграция и мисля, че Румен Радев не беше избран за да отдели България от този път. Той беше избран, за да се пребори с олигархията и самозабравилите се държавници в България“.
Ако Радев се опита да извади България от ЕС или НАТО, ще има силна обществена реакция, смята Калфин.
Калфин прави паралел между войната в Украйна и конфликта с Иран:
„Има агресия и държава, която се защитава. Но това не оправдава военни действия извън международното право.“
България не трябва да заема страна в този конфликт. Най-разумният подход е да се придържаме към общата европейска позиция, категоричен е Калфин.
Във връзка с преговорите между САЩ и Иран той заяви, че няма устойчив процес на преговори и е скептичен към идеята за персонализирана дипломация:
„Опитите да се харесаш на Доналд Тръмп не работят. Когато се отклоняваш от принципната позиция - губиш.“
Той подчертава, че България трябва да разчита на международното право и колективните механизми, а не на лични отношения.
Според Калфин Европа трябва да предприеме две ключови стъпки - да изгради собствена система за сигурност и да повиши своята конкурентоспособност.
„ЕС е механизъм на постоянни преговори. Ако България иска да бъде силна, трябва ясно да дефинира приоритетите си и да търси съюзници.“
Калфин е критичен към тезата за китайски инвестиции:
„Китай не инвестира - той отпуска заеми, често с държавни гаранции. Пример е Черна гора.“
Според него България трябва да използва географското си положение, но без да става зависима.
„Това трябва да се случва в рамките на ЕС, а не чрез самостоятелна политика.“
Калфин вижда сериозна възможност за България:
„Имаме уникален шанс да развием технологични продукти за европейската отбрана. Пазарът не е само национален, а европейски.“
Той подчертава, че страната не трябва да се самоизолира:
„България трябва да бъде активна част от тези процеси, защото това е възможност за икономически растеж и стратегическо значение.“
Всички гости от предаването "В развитие" може да видите тук.