Информационната среда преди парламентарните избори в България показва ясни признаци на координирани опити за манипулация чрез социалните мрежи. Данни на Sensika Technologies проследяват как алгоритмите на TikTok и Facebook са били използвани за изкуствено подсилване на съдържание и изграждане на влияние. Платформите частично са реагирали, но остават въпроси за ефективността на тези мерки и регулацията на онлайн средата. Това коментира Георги Ангелов, старши анализатор в Sensika Technologies, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов .

Още преди началото на предизборната кампания изследването отчита изграждане на мрежи от акаунти, които целят да увеличат видимостта на конкретно политическо съдържание. По време на самата кампания тези процеси се засилват, а действията на платформите потвърждават наличието на координирани усилия за влияние.

 „Имаше изграждане на мрежи и амплификации на определени акаунти, за да се пробутва съдържание за определени кандидати и да бъде показано на повече хора. Използват се хаштагове и се пресподеля съдържание, което кара алгоритъмът и рекомендейшън енджинът да показват и препоръчват повече от това съдържание“, каза Ангелов.

Ограничена реакция от платформите

Според анализа TikTok и Facebook са предприели действия, но без пълна прозрачност. Част от съдържанието е достигало до значително по-малко потребители в последните дни преди вота, което показва намеса в алгоритмите. Въпреки това липсва яснота как точно се вземат тези решения.

„Последната седмица преди вота съдържанието е било ограничено и е достигало до около 50% по-малко потребители, което показва, че платформите реагират, когато имат сигнали за неавтентични действия“, подчерта гостът.

Тролски ферми и пазар на влияние

Изследването открива и активност на мрежи от акаунти, включително такива, които разпространяват проруска дезинформация и подкрепят конкретни политически фигури. Част от тези активности се подкрепят от т.нар. „ферми за лайкове“, които създават изкуствена популярност срещу заплащане.

Много акаунти не съществуват вече, които преди това попаднаха в мониторинга, заради някакви по-груби прояви с обидно, осмиващо, атакуващо съдържание. Имаше няколко сайта, свързани с проруска дезинформация, които публикуваха и въртяха една и съща информация навсякъде. Това после беше подето и от агрегатори сайтове, като по този начин се отравят LM моделите, насища се с идентична информация, което доведе до обратен ефект“, заяви Ангелов.

Липсата на регулации в социалните мрежи

Друг ключов проблем, който изследването откроява, е отсъствието на ясна регулация на социалните мрежи като медийна среда. За разлика от традиционните медии, където политическото съдържание подлежи на строги правила и трябва да бъде ясно обозначено, онлайн платформите остават извън този обхват, което създава предпоставки за скрита агитация и манипулация.

„Това е проблемът донякъде в България, че нашите законодатели отказват да приемат социалните мрежи като медии – те са нерегулирани, докато при традиционните медии всяко предизборно съдържание трябва да бъде обозначено като платено“, каза гостът.

Новата реалност: „тиктокрацията“

Социалните мрежи вече играят централна роля във формирането на общественото мнение, като алгоритмите до голяма степен заменят традиционните публични дискусии. Липсата на интерес към новини допълнително увеличава уязвимостта на аудиторията към манипулации.

„Това е новата реалност - общественото мнение вече се оформя в TikTok. Може би ние сме по-уязвими, защото повечето хора в България избягват да следят новини. Когато нямаш познание за политиката, за миналото на тези хора, които сега излизат и казват, че ще те спасят, по-лесно биваш манипулиран“, отбеляза Ангелов.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.  

Още по темата

При 100% обработени протоколи: Радев с пълно мнозинство, ГЕРБ изпревари ПП-ДБ

Вотът беше за промяна, зад високите очаквания към Радев липсват ясни политики

Българската диаспора е неизползван ресурс в битката с демографския срив

Къде стои България на икономическата карта на Европа? Попитахме експертите