Изолирана от политическата реалност: БФБ не реагира на резултатите от изборите
Михаил Димитров, финансов анализатор в Първа финансова брокерска къща (ПФБК), във „В развитие“, 20.4.2026 г.
Обновен: 20 April 2026 | 16:18
Автор: Божидарка Чобалигова
Българският капиталов пазар не реагира за момента на резултатите от парламентарните избори в неделя. Изтъргуваните обеми през първите два часа от началото на търговската сесия по нищо не се различават от всеки стандартен ден. При основния индекс SOFIX също няма значително движение и за пореден път пазарът остава изолиран от политическата реалност. Това коментира Михаил Димитров, финансов анализатор в Първа финансова брокерска къща (ПФБК), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
За това положение съществуват няколко причини, основната от които е, че за политиката в България капиталовият пазар е несъществуващ от почти две десетилетия, отбеляза Димитров.
„Развитието на капиталовия пазар никога не е било приоритет на която и да е власт. Тя също така не му е пречела, с изключение на опита за вдигане на данък дивидент, който се провали. Тогава имаше известна реакция от българските акции.“
Според финансовия анализатор инвеститорите по-скоро изчакват, за да разберат каква ще бъде политиката на новото правителство, което се очаква да се сформира след изборите.
Първият лакмус за капиталовия пазар ще бъде бюджетът, който ще изготви правителството, поне в неговата финансово-икономическа част, счита Димитров и добави, че ако бъдат заложени определени реформи, които бяха част от програмата на победителя в изборите, пазарът може да реагира положително.
„В програмата се споменава за приватизиране на дялове на публични дружества през фодовата борса. Има и идея за елиминиране на данък дивидент за малки инвеститори в публични компании“, коментира гостът.
Относно втората идея за момента все още няма яснота как би изглеждала тя, но подобна мярка може да даде мотив на някои компании да се обърнат към Българската фондова борса, счита Димитров.
Той смята, че въвеждането на мултифондовия модел в България може да даде нов импулс на пазара. Според него към момента пенсионните фондове, чиито спестявания са в размер на над 25 млрд. евро, са твърде големи за българския капиталов пазар и за да се върне интересът им, следва по-големи компании да се листнат на него.
„Стартирането на инициативата с мултифондовете е чудесен момент за листване на миноритарни дялове в големи компании с държавна собственост. Логичен потенциален инвеститор там биха били именно пенсионните фондове.“
Димитров изтъкна, че един от основните катализатори за развитието на румънския пазар беше листването на миноритарни дялове на държавни компании през борсата. Това е привлякло интереса не само на пенсионните фондове, а и на чуждестранни инвеститори, които през последното десетилетие по-скоро отсъстват от българския капиталов пазар.
Условието за повишаване на ликвидността и раздвижването на БФБ е част от по-големия портфейл с акции да бъде инвестиран в България, коментира анализаторът и добави, че през последните години инвестициите в акции на пенсионните фондове са почти изцяло насочени към чужбина.
За да се обърне тенденцията, трябва да има инструменти с достатъчна ликвидност за профила на пенсионните фондове. Към момента такива са по-скоро единични компании, но хоризонтът трябва да е дълъг, тъй като при сегашните нива на ликвидност изходът от голяма инвестиция е много труден, отбеляза Димитров.
Според него връщането на възможността за българските граждани да инвестират в държавни ценни книжа е въпрос на политическа воля. Ако има такава воля, това може да се случи в рамките на месеци, тъй като процесът не е сложен, счита гостът.
„Важно е как подобна реформа ще се комуникира с гражданите, тъй като ако тя се случи само на хартия и няма достатъчна информираност, интересът едва ли ще е сериозен. Ако се направи широка рекламна кампания на тази възможност, има логика част от спестяванията, които стоят в депозити при почти нулеви лихви, да се насочат към подобен инструмент, тъй като той би могъл да носи доходност при сегашните условия в рамките на 3%.“
Защо „Шелли“ се влияе по-силно от движенията на международните пазари и най-вече този в Германия? Може ли да се очаква „Сирма Груп Холдинг“ също да бъде включена в германския индекс SDAX на малките технологични компании? Как ще се движи основният германски индекс DAX до края на годината? Защо европейският фондов пазар е по-тежко засегнат от конфликта в Близкия изток от американския? Ще повиши ли ЕЦБ основния си лихвен процент до юни? Как ще се представя SOFIX до края на годината?
Материалът е с информационна стойност и не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.