В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

М. Кръстева: Вятърът е липсващото звено в енергийния микс на България

Мария Кръстева, Българска ветроенергийна асоциация, „В развитие“, 17.04.2026 г.

17 April 2026 | 14:15
Обновен: 17 April 2026 | 15:37

Автор: Петър Нейков

Много важно е да научим уроците, които след войната в Украйна не можахме, а именно че замяната на една зависимост с друга не решава проблема. Все повече се признава, че вятърната енергетика е липсващото звено в енергийния микс на България. Слънцето и вятърът се допълват, тъй като 60% от вятъра е концентриран в зимните месеци и нощните часове, когато е и най-голямото потребление на електроенергия. В соларния сектор проектите се изграждат много по-бързо, докато при вятърния те са по-сложни, а и има много повече административни процедури. Основен проблем е развитието на електрическата мрежа, която все още не е в крак с развитието на ВЕИ. Либерализацията на пазара на ток е нещо добро, тъй като пазарът е най-добрият регулатор. Това коментира Мария Кръстева, оперативен директор на Българска ветроенергийна асоциация в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Войната в Залива за втори път през последните години ни показва колко сме уязвими, когато сме енергийно зависими. Единственият начин да поддържаме нашата конкурентоспособност е да разчитаме на местни достъпни ресурси, които всъщност са възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).

„Много важно е да научим уроците, които след войната в Украйна не можахме, а именно че замяната на една зависимост с друга не решава проблема.“

ВЕИ са бъдещето на нашата автономност. Все повече се признава, че вятърната енергетика е липсващото звено в енергийния микс на България. Ние имаме много добър вятърен потенциал климатично. Има и инвеститорски интерес. Само членовете на Асоциацията развиват проекти за 4 гигавата, но те са на различен етап и са необходими политики, които да ги подкрепят. 

„Вятърните мощности у нас са едва 4% от всички инсталирани.“

Трябва да използваме ресурса там, където го има. При вятъра това е Северна и Североизточна България, а с напредването на технологиите и Централна. Сега е времето за развиване на оншорните вятърни проекти и да се положи основата за офшорните, вече през 2030-те години.

Слънцето и вятърът се допълват, тъй като 60% от вятъра е концентриран в зимните месеци и нощните часове, когато е и най-голямото потребление на електроенергия.

В соларния сектор проектите се изграждат много по-бързо, докато при вятърния те са по-сложни, а и има много повече административни процедури, които могат да отнемат повече от 5 години, при само 1-2 години за соларните.

Затова ЕК въведе нова директива за изграждане на вятърни проекти, но тя още не е транспонирана в България (вече даже има стартирана наказателна процедура срещу нас). Целта ѝ е да ограничи административните процедури до под 2 години. В момента у нас фотоволтаиците влизат в експлоатация след 2-3 години, докато вятърните проекти след 7.

Основен проблем е развитието на електрическата мрежа. Правят се усилия в тази посока, но тя все още не е в крак с развитието на ВЕИ. Друго предизвикателство е търгуването на тези проекти, което да им намали финансовия риск.

Либерализацията на цената на тока е нещо добро, което се бави по политически причини с цел поддържане на държавното производство и потискане на цените. Само че административната цена пречи на инвестициите. Пазарът е най-добрият регулатор, който определя най-евтиния източник.

„У нас има голям дисбаланс между слънце и вятър. Докато европейското съотношение е 1,5:1, у нас то е 8-9 към 1. Гражданите трябва да са по-активни по темата за енергетиката.“

Батериите са част от енергийното решение, но те не могат да изгладят големия дисбаланс между производството на електроенергия през лятото и през зимата. Затова са необходими технологии като вятърната.

Достъпната и стабилна електроенергия ще подкрепи конкурентоспособността на европейската икономика.

През последните години се вижда, че потреблението на енергия всъщност продължава да расте поради електрификацията на транспорта и отоплението, както и заради изграждането на новите технологични центрове за данни.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.