Р. Филипова: Конфликтът в Залива върви към урегулиране
Румена Филипова, Институт за глобални анализи, „В развитие“, 16.04.2026 г.
Обновен: 16 April 2026 | 18:01
Автор: Петър Нейков
Китай не би подкрепил продължителен конфликт в Персийския залив. Противоречията между САЩ и Китай обаче ще се изострят в най-различни региони на света. Предстои да видим дали плановете за европейско НАТО могат изобщо да бъдат осъществени. То би наподобявало много ЕС, а както знаем в него решенията се вземат много трудно. Политическото ръководство в Западна Европа няма ясна позиция за отбраната на Стария континент. Европа също има своя принос за уронването на доверието в НАТО. Москва трудно може да започне друга война в Източна Европа. Това коментира Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.
Тенденцията е за урегулиране на конфликта в Залива. Може да изглежда, че иранският режим е непреклонен, но има редица фактори, които ще наложат смекчаване на позицията му. Загубите му са огромни - капацитетът на елиминираните от САЩ и Израел висши лидери трудно може да се замести, военният потенциал е ерозиран, икономиката е в криза (не може да изнася нефт както преди).
Китай не би подкрепил продължителен конфликт, тъй като също понася икономически загуби. Той обаче постепенно заема една по-настоятелна позиция – има сведения, че подготвя или вече е доставил военна помощ на Иран. Но Пекин търси и по-активна дипломатическа роля.
„Противоречията между САЩ и Китай ще се изострят в най-различни региони на света.“
В основата на преговорите между САЩ и Иран, които са неизбежни, ще бъде естествено ядрената програма на Техеран.
Предстои да видим дали плановете за европейско НАТО (при излизане на САЩ – бел. ред.) могат изобщо да бъдат осъществени. Има два много големи проблема. Първо, изграждането и интегрирането на военен капацитет по целия континент. Европа има много сериозни дефицити, свързани с разузнаването, логистиката и стратегическите оръжия (най-вече ядрените). На второ място е политическата воля.
Европейско НАТО би наподобявало много ЕС, а както знаем в него решенията се вземат много трудно и това би осуетило прилагането на съществуващия чл. 5 на Алианса, че нападението срещу една членка е такова срещу всички.
„Политическото ръководство в Западна Европа (особено в големите държави) няма ясна позиция за отбраната на Стария континент.“
Европа също има своя принос за уронването на доверието в НАТО, включително липсата на гъвкавост относно подкрепата за САЩ срещу Иран. Италия, Франция и Испания например не предоставиха въздушното си пространство и военните си бази за целите на Америка.
САЩ имат ключова роля в защитата на Източна Европа, която трудно може да бъде заместена от Германия и Франция, между които има и разногласия. Исторически пък Франция или Великобритания не винаги са подкрепяли нападнатите държави в Източна Европа като Полша и Чехия.
„В културата на страните от Източна Европа е залегнала идеята за предателството на Западна Европа и затова за тях във военен план взаимоотношенията със САЩ след 1989 г. бяха най-важни.“
Оттеглянето на САЩ от НАТО все още е само хипотетично. През 2023 г. там бе приет закон, според който президентът не може еднолично да взема такива решения, а трябва одобрението на 2/3 от сенаторите или акт на Конгреса.
„Войната срещу Украйна отслаби много военния капацитет на Русия, и за Москва ще е изключително трудно да започне конфликт, в която и да е друга държава в Източна Европа.“
Във войната в Украйна има застой, а редица европейски страни нямат ясна позиция.
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.