Испания разглежда Китай като ключов партньор за индустриалната си модернизация и най-вече трансфера на технологии в сфери като зелената енергия, автомобилостроенето, по-конкретно електромобилите, производството на батерии. Освен това Мадрид има амбициите да играе водеща роля в определянето на европейската политика спрямо Китай и е добре позициониран в европейските институции, за да предава посланията си на европейската сцена. Това коментира Мариана Трифонова, международен анализатор, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Визитите на премиера Педро Санчес в Пекин се превърнаха в традиция и са част от желанието му диалогът с Китай да бъде редовен, изтъкна Трифонова. Един от резултатите от посещението беше създаването на междуправителствен диалог и Санчес иска всяка година да се среща с китайския президент Си Дзинпин, тъй като вярва, че връзките с Китай са изключително важни за Испания в сегашната геополитическа обстановка и променящия се свят, който се насочва към мултиполярен модел, добави тя.

Тонът на Санчес към Пекин е по-мек в сравнение с този на германския канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еманюел Макрон, които преди това също посетиха Китай. Това може да се разглежда в контекста на цялостната испанска политика за продължаване на икономическото развитие без страната да се въвлича в прекомерни военни разходи и конфликти, тъй като това би застрашило плановете ѝ за стабилност, отбеляза гостенката.

Икономика и търговия на фокус

Испанското правителство се води от националния си интерес, който изисква прагматични отношения с Китай с цел разширяване на икономическите контакти, счита Трифонова.

„Търговският дефицит между Испания и Китай се увеличи до 50 млрд. долара, което е безпрецедентно ниво. Той се вписва в дефицита от 360 млрд. долара на ЕС с Китай.“

Испания работи за преодоляването му, като при посещението на Санчес бяха подписани редица споразумения в областта на селското стопанство, включително за достъп на испанско свинско и птиче месо до китайския пазар, преодоляване на фитосанитарни изисквания, за да няма внезапно спиране на износа, съобщи международният анализатор.

Мадрид защитава и някои ключови инвестиционни споразумения с Китай, включително в производство на батерии за електромобили в област Арагон, където инвестицията достига 4 млрд. долара, във възраждането на бивш завод на Nisssan в Мадрид за производство на електромобили, в завод за електролиза на зелен водород.

„Въпреки мекия тон испанското правителство все пак не е забравило за рисковете от твърде голямо обвързване с Пекин и ограничи достъпа на китайските компании Huawei и ZTE в 5G инфраструктурата и други високотехнологични сфери“, изтъкна Трифонова. Затова според нея не може да се каже, че Испания е изцяло проводник на китайското влияние. Тя по-скоро прави баланс и преценка на рисковете и действа спрямо него.

Полша и Южна Корея поглеждат към сътрудничество отвъд отбраната

Полският премиер Доналд Туск беше на двудневно посещение в Южна Корея от края на миналата седмица, което е първо по рода си от 27 години насам, като се срещна с южнокорейския президент И Дже-мьон. Трифонова определи визитата като историческа.

„Допреди пандемията Централна и Източна Европа беше разглеждана от Южна Корея като врата за икономическо, индустриално, търговско навлизане на европейските пазари, защото в региона бяха локализирани основни производствени мощности на KIA и в по-малка степен на Hundai. От началото на войната в Украйна наблюдаваме ренесанс в отношенията  със задълбочаване на връзките в отбраната.“

Страните от източния фланг на НАТО, които се чувстват длъжни да модернизират армиите си, намират в лицето на Южна Корея удобен сътрудник с цел диверсификация от оръжията американско производство, отбеляза гостенката. Причината е, че южнокорейските оръжия са съвместими със стандартите на НАТО, а страната е надежден, еднакво мислещ партньор на международната сцена, обясни тя.

Полша се превърна в най-големия потребител на тези услуги, а посещението на Туск в Сеул издига отношенията с Южна Корея до всеобхватно стратегическо партньорство с амбицията да надхвърли отбраната и военните договори, изтъкна Трифонова.

Рамково споразумение между двете страни от 2022 г. в размер на 44 млрд. долара се разширява и вече има идеи за установяване на южнокорейски производства в Полша, съобщи тя и даде примери с производство на южнокорейски танкове К2, което ще започне по-късно тази година, последвано от производство на гаубици К9. Предвижда се и разширяване на двустранното сътрудничество по линия на производството и продажбите на южнокорейски противоракетни установки.

Варшава и Сеул поглеждат и към разширяване на партньорството във високотехнологичната област, включително изкуствения интелект, полупроводниците.

„Полша ще се превърне в хъб на южнокорейските инвестиции в Европа и на дипломатическите усилия за взаимодействие с ЕС и НАТО в контекста на по-широкото сътрудничество между Европа и Индо-Тихоокеанския регион.“

Защо конфликтът в Близкия изток поставя големите икономики в Източна Азия в трудно положение? Какво означава посещението на лидерката на тайванската опозиционна партия Гоминдана в Пекин? Ще се стреми ли Китай към анексиране на Тайван или ще търси установяване на марионетно правителство в Тайпе?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Испания получи изключение от целта на НАТО за 5% разходи за отбрана

Испания настоява ЕС да се преориентира към Китай

Педро Санчес: ПЧИ идват в Испания

Испания настоява ЕС да избегне ескалация на протекционизма спрямо Китай