През последните дни цените на петрола се движат основно под влиянието на новини и геополитически събития, а не толкова на фундаментални фактори. Това коментира Калин Георгиев, финансов анализатор в BenchMark Finance в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Основен фактор за пазарните колебания бяха очакванията около преговорите между САЩ и Иран, проведени в Исламабад. Пазарните участници залагаха на пробив и възможност за по-трайно споразумение, но такова не беше постигнато, добави Георгиев.

От американска страна бе подчертано, че липсват ангажименти от страна на Иран за трайно прекратяване на ядрената програма, което доведе до допълнително покачване на напрежението. В резултат двата основни сорта петрол - Brent и WTI отвориха седмицата над 100 долара за барел, преди да отчетат леко отстъпление, припомня още анализаторът.

Допълнително напрежение внесе и изказване на Доналд Тръмп относно възможността САЩ да блокират Ормузкия проток - ключов маршрут за глобалните енергийни доставки.

Риск от по-висока инфлация и реакцията на Фед

Поскъпването на енергията вече оказва пряко влияние върху инфлацията. Последните данни за CPI в САЩ отчетоха ниво от 3,3% - най-високото от януари 2024 г., което изненада негативно инвеститорите, заяви Георгиев.

„Войната и ръстът в цените на енергията поставят Федералния резерв на САЩ в сложна ситуация. Очакванията за понижения на лихвите през годината до преди началото на военния конфликт бяха за две или три намаления. Този внезапен ръст на инфлацията, който видяхме в петък, накара голяма част от инвеститорите да преосмислят своите прогнози и пазарите вече калкулират възможност дори за нови увеличения.“

Според Георгиев, ако инфлацията продължи да се ускорява, Фед може да бъде принуден да затегне паричната политика. Това обаче би имало ограничен ефект върху основния проблем - нарушените доставки на петрол - и може да доведе до забавяне на икономиката.

Натиск върху фондовите пазари и технологичния сектор

„По-високите лихви традиционно оказват негативно влияние върху акциите, особено в технологичния сектор. Компаниите там разчитат силно на външно финансиране, което става по-скъпо при затягане на паричната политика.“

Допълнителен натиск идва от нарастващите енергийни разходи, особено за компаниите, инвестиращи в изкуствен интелект. Разбира се, най-силно засегнати са компаниите от така наречената „Великолепна седморка“. Изграждането на центрове за данни изисква огромни количества енергия, както за функциониране, така и за охлаждане, смята Георгиев.

„По-високите енергийни разходи ще рефлектират по отношение на възвръщаемостта на тези компании от инвестициите в AI, което на един по-късен етап може да има негативни сигнали към инвеститорите.“

Отново ли сме на прага на AI балон?

По думите на Георгиев темата за потенциален балон в сектора на изкуствения интелект не е отшумяла. Все повече анализатори правят паралели с dot-com балона от началото на 2000 година. Комбинацията от по-високи лихви, растящи енергийни разходи и поскъпващи суровини създава рискова среда за компаниите в сектора.

В следващите месеци ключови ще бъдат корпоративните отчети. Силни резултати биха успокоили пазарите, докато разочарованията могат да доведат до сериозни разпродажби, подчерта анализаторът.

Неочаквано поведение на „активите убежища“

Интересна динамика се наблюдава при традиционните активи убежища като златото и среброто. Въпреки геополитическото напрежение, цените им отбелязват спад през последния месец. Обяснението за това е, че инвеститорите пренасочват капитали към енергийни активи, а същевременно и реализиране на печалби след силен ръст през последните години.

От друга страна, инвеститорите са водени и от притеснения, свързани с лихвената политика на Фед, тъй като вероятността за повишение на лихвите е много голяма, каза още Георгиев.

„По-високите лихви увеличават доходността на доларовите активи, което прави благородните метали по-малко привлекателни в краткосрочен план.“

В дългосрочен план обаче, според Георгиев, възходящият тренд при златото остава в сила, особено ако инфлацията продължи да се ускорява.

Предизвикателства пред новото ръководство на Фед

Очакванията за нов председател на Федералния резерв също са във фокуса на пазарите. Въпреки заявките за понижение на лихвите, реалността на висока инфлация може да наложи обратна политика, смята Георгиев.

Важно е да се отбележи, че решенията не се вземат еднолично, а от целия управителен съвет на Фед.

Според анализатора новото ръководство ще бъде изправено пред труден баланс между овладяване на инфлацията и избягване на икономическо забавяне.

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички гости от предаването "В развитие" може да гледате тук. 

Още по темата

Инфлацията в САЩ записа най-големия месечен скок от години насам заради бензина

Протоколите на Фед сочат риск и за инфлацията, и за растежа

Петко Вълков: Инфлацията идва, банките са ограничени, златото не е убежище

Войната в Иран влияе зле на инфлацията и още по-зле на растежа