Намаляването на прогнозите за растежа на германската икономика е ужасна новина за България, тъй като един от най-големите проблеми на страната ни през последните години е намаляващият износ. Когато основният купувач на българските продукти обявява за пореден път свиване на растежа си, това се мултиплицира и при нас. Това коментира Пламен Димитров, управител на „Кофас България“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Германските компании ще потърсят по-евтини и гъвкави доставчици и няма да купуват толкова стока, колкото са искали да купят в началото на годината. Това ще намери отражение и при нас и ще бъде допълнително усилено от факта, че износът на страната ни намалява. Това е една от най-лошите новини за българския бизнес, коментира Димитров.

„Германската икономика, особено химическата промишленост, са в цайтнот, а България също изнася продукти за нея. Не смятам, че тенденцията ще се обърне, вече не виждам и как може да се смелят всички лоши новини покрай увеличаващите се цени на петрола.“

Транспортът и земеделието са сред тежко засегнатите сектори у нас

Транспортните разходи са свързани с цените на всички продукти, тъй като те трябва да стигнат до ползвателите си. Затова поскъпване на петрола повишава цените и на всички други стоки, но не покачва заплатите със същия темп, коментира Димитров.

Но някои сектори като транспорта и земеделието са особено уязвими от сегашната криза, счита гостът. От няколко години земеделието е в по-лошо положение, отколкото бяхме свикнали да го виждаме, и допълнителното поскъпване на торовете се прибавя към проблемите, отбеляза той и добави, че е притеснен за перспективите пред сектора през следващата година.

Затова според него правителството трябва да насочи вниманието си към пробемите, за които алармират земеделците.

„Няма правилни и неправилни мерки за подкрепа. Някои сектори ще се нуждаят от държавна помощ, въпросът е да не се прекалява с нея.“

Според Димитров лошото на сегашната криза е, че тя дойде само няколко години след Covid кризата, когато бяха изконсумирани много от решенията в кризисни ситуцаии на световно ниво. „Това именно е печатането на пари - когато има проблеми, ако напечатаме повече пари, те до голяма степен се решават, но, от друга страна, парите губят стойността си“, обясни гостът и припомни инфлационния натиск след Covid.

„Ако се наливат пари само в секторите, които вдигат врява, инфлацията ще се окаже толкова висока, че отново ще обедняваме. Но, от друга страна, не можем да изоставим секторите, които изпитват затруднения, тъй като в даден момент безработицата ще поеме нагоре, ще се стигне до фалити на компании, които вече няма да внасят ДДС. Намирането на този баланс е тайната на добрите политици, затова трябва да внимаваме за кого гласуваме“, изтъкна Димитров.

ЕЦБ няма да прави резки промени

Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да прави резки промени в паричната си политика, очаква гостът. Според него централната банка може да промени политиката си към средата на годината в зависимост от развитието на събитията в Близкия изток.

„Те са доказали, че балансират добре с този инструмент, който е много важен, но не решава всичките ни проблеми“, посочи гостът.

А конфликтът в Близкия изток вече подлага на натиск европейската икономика и това се вижда по завишеното ниво на фалитите в Централна и Източна Европа и в Западна Европа. През първото тримесечие те са на рекордно ниво, съобщи Димитров.

„Големият въпрос е колко време ще продължи кризата, за да знаем докога ще се увеличават компаниите, които обявяват фалит.“

Еврото беше правилната стъпка за България

Димитров е убеден, че приемането на еврото от началото на тази година е било правилната стъпка за страната ни. Относно усещанията на гражданите, че цените са се повишили като пряка последица от еврото, той коментира, че такава тенденция се наблюдава през първите месеци във всички страни, които са се присъединили към еврозоната.

„В дългосрочен план еврото е повлияло положително на всяка страна, която го е приела, и няма никаква причина да смятаме, че България ще е изключение.“

Според Димитров следващото редовно правителство в страната ни трябва да преструктурира публичните разходи, като ги намали с 8-10%. Нужни са и ясни мерки за увеличаване на износа и за преструктуриране на неработещи сектори чрез помощи срещу намаляване на разходи. „Винаги, когато се отпускат помощи, трябва да има нещо в замяна“, категоричен е той.

Какви са тенденциите в икономиката на Унгария през последните години? Какви са ефектите от конфликта в Близкия изток върху световната икономика? Ще преразгледа ли Европа отказа си от ядрената енергетика?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Бизнесът: Бюрокрацията ни пречи повече от корупцията

Българският бизнес все още не е подготвен за правилата за прозрачно заплащане

Български бизнеси в ключови сектори могат да спечелят от сделката ЕС-Австралия

AI не е безплатен и не носи бързи икономически ползи за бизнеса, крие и рискове