Програмата „Артемида II“ на САЩ за Луната не е насочена срещу Китай. Тя беше замислена по времето на президента Барак Обама като общ, а не само американски проект. Тази политика се оказа успешна и привлече партньори, като същевременно създаде условия компаниите да се научат как да си сътрудничат и да получават общи обществени поръчки от държавите, в които се намират. Но Китай има много по-последователна политика в Космоса от западните страни. Това коментира Томас Димитров, заместник-изпълнителен директор на консултантската компания Logos, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Доналд Тръмп предложи три пъти на Конгреса намален бюджет за НАСА, който конгресмените успяха да спасят до определена степен, но той няма нищо общо с необходимия размер, за да отговори на космическите амбиции на САЩ, отбеляза Димитров и добави, че Вашингтон все още харчи повече от Китай, но по-малко от необходимото, за да отговори на технологичните развития в азиатската страна.

Освен това за администратор на НАСА беше назначен космическият предприемач Джаред Айзъксън, близък до Илон Мъск, при когото космическата агенция се отказа от един от основните си проекти – Gateaway, за космическа станция около Луната, която да обслужва инфраструктурата при постоянно човешко присъствие там. Причината е, че Вашингтон започна да гледа към Марс, посочи гостът.

„През цялото това време от 2005 до 2026 г. Китай следва само една линия. Той не промени пътната си карта, която е достигане до Южния полюс на Луната. Пекин е определил и мястото, на което иска да има станция.“

Космическа надпревара с много играчи

Русия също играе важна роля в космическата надпревара като партньор на Китай, отбеляза Димитров. Но инвестициите на Москва в Космоса намаляха през последните години и тя разчита на друг тип, по-скоро военизиран Космос, като разработва оръжия за сваляне на шпионски сателити, добави той.

Друг основен играч е ОАЕ, която обединява в своята индустрия най-доброто от всички основни играчи, тъй като не е обвързана с конкретна компания като Франция с Airbus или САЩ със SpaceX. Добавената им стойност е в сглобяването, за да създадат по-добър продукт от това, което само една фирма или държава може да построи, обясни събеседникът.

„В космическата надпревара навлязоха и частни компании като SpaceX, Amazon, Boeing и Lockheed Martin, които продължават да играят важна роля.“

Европа също е фактор, като с мисията „Артемида II“ показва, че е абсолютен лидер в определени сегменти в Космоса. Например, модулът, в който се намират астронавтите, т. нар. European Service Model, е произведен от Airbus Space and Defence. Това е инфраструктурата, която позволява на астронавтите да се хранят, да дишат и преживяват в Космоса, изтъкна Димитров.

Но Европа не разполага с цялостната инфраструктура, за да има собствена космическа програма. Това според госта е резултат от политиката през последните 50 години, в която Старият континент залагаше на сътрудничество със САЩ с идеята заедно да се конкурират с останалите.

Битката за ресурси и земя

Програмата „Артемида II“ е сюблимен момент в много напрегнатата космическа надпревара, която от близо 20 години се стреми да определи какъв ще бъде суверенитетът върху Луната, кой ще притежава ресурсите, защо е важно да има човешко присъствие там, коментира Димитров.

Според него икономическите ползи от ресурсите на Луната все още не са ясни. През първото десетилетие на 21-и век бяха създадени много компании с цел събиране на редки ресурси от астероиди и планети, които да бъдат върнати на Земята, като очакваха това да се превърне в огромен бизнес. Но всички тези компании фалираха, тъй като бизнес моделът им се провали, отбеляза гостът.

„Има само един международен договор за Космоса – Договорът за космическото пространство от 1967 г., който забранява присвояването и постановява, че всичко там е общо, за целите на човечеството.“

Но лобисти и политици в САЩ прокарват нова законова рамка, така че ресурсите да остават собственост на фирмите, за да могат да ги продават и да получат инвестиция за скъпите си приключения в Космоса. Това е Законът за конкурентоспособността на търговските космически изстрелвания, според който добиването и използването на космически ресурси съответства на договора за космическото пространство и вземането на ресурсите не е присвояване, разказа Димитров.

Тези процеси според него оформят програмата „Артемида“, като по времето на Обама се инициират т. нар. споразумения „Артемида“, чиято цел е да потвърдят предишния закон и факта, че добиваните ресурси в Космоса не са общи, а принадлежат на този, който ги е добил, и това не противоречи на закона от 1967 г. Споразуменията предвиждат всички, които са се присъединили към тях – над 60 държави, да инвестират и да получават приходите от мисиите до Луната.

Другият важен въпрос е, ако модул на дадена страна кацне на Луната, територията нейна ли е. Според договора от 1967 г. – не, и това ще бъде считано за присвояване на територия. Но според споразуменията „Артемида“, не е присвояване, ако страната определи зона за сигурност – територия около модула, която е нужна, за да не бъде притесняван от лунен прах от друг апарат, опасен за хардуера, обясни Димитров.

Китай, който не е подписал споразуменията „Артемида“, се съгласява писмено с тази интерпретация и приема, че мястото за кацане на модула е защитено като зона за сигурност, добави той.

Какво е значението на IPO-то на SpaceX за космическата надпревара? Каква ще бъде ролята на частните компании в Космоса в бъдеще?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Artemis II достига кулминацията си с прелитане край далечната страна на Луната

Аспарухов: Расте залогът за автономия на Луната, Марс, ниска орбита

Отново към Луната: Мисията Артемида II рестартира космическата надпревара

Астронавтите на НАСА поеха по пътя към Луната