В авиационния транспорт има голям риск от фалити на частни превозвачи и би трябвало държавата да обмисли мерки в тяхна подкрепа. Крачката до фалита в този сектор е много малка. Това коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Той съобщи, че асоциацията получава ежедневно призиви за помощ от бизнеси, които са засегнати от рязката промяна в цената на горивата. Авиационният сектор е под натиск поради намаляващите доставки на гориво през последните месеци и двойното увеличение на цената му. В същото време авиопревозвачите са извършили предварителна продажба на билети на фиксирани цени, която не им позволява да ги повишат, обясни Иванов.

Освен това самолетите се купуват на лизинг и когато броят на полетите намалее, това влияе върху плащането на лизинговите вноски и прекратяването им, добави той. Според госта мерки на държавата в подкрепа на авиопревозвачите трябва да бъдат комбинирани с подкрепа за туризма, тъй като много от тях извършват чартърни полети на туристи до българското Черноморие.

Сред засегнатите сектори е и земеделието поради повишаването на цените на горивата за машините, които обработват земята, и рязкото увеличаване на цената на торовете.

 „Това поставя в опасност реколтата и цената, на която ще бъде произведена тя, тъй като себестойността ѝ се повишава рязко и рано или късно ще бъде калкулирана в крайната цена на земеделската продукция.“

Държавна подкрепа само за най-нуждаещите се

Публичните финанси са в положение, в което няма голяма възможност за финансиране на разточителни мерки за противодействие на инфлационните процеси и повишаването на цените на горивата. Държавата трябва да бъде готова да помогне на уязвимите групи сред домакинствата и таргетирано да подкрепи бизнесите, които са пряко засегнати, нямат възможност да променят цените на крайните си продукти и услуги, а разходите им са се увеличили значително и са в риск от фалит или затваряне на производства, счита Иванов.

„Ресурсите са оскъдни, на кредит са и затова мерките трябва да бъдат добре преценени. Те трябва да се активират навреме и да се изключат навреме, тъй като динамиката при цените е рязка и в двете посоки – увеличение и намаление.“

В по-общ план важните теми за бизнеса в България са макроикономическата стабилност, запазване на данъчните ставки, намаляване на административните тежести за бизнеса, цената на електроенергията и бъдещите политики в областта на енергетиката, повишаването на качеството на образованието с акцент върху професионалното образование и връзката му с бизнеса, реформа в здравеопазването с повишаване на дела на профилактиката за сметка на болничното лечение, спешна реформа в държавната администрация, включително премахване на автоматизмите за определяне на размера на възнагражденията в сектори като сигурност и отбрана, висше образование, изброи Иванов.

Голяма част от тези приоритети са включени в програмите на политическите партии, с които представителите на АИКБ са провели срещи, и те имат сходни виждания с бизнеса за бъдещето на българската икономика и управлението на държавата, изтъкна събеседникът.

Структурен проблем в публичните финанси

Правилата при удълженото действие на бюджета за 2025 г., които предвиждат държавата да харчи до размера на разходите през миналата година, но не повече от събраните приходи, не се спазват, заяви Иванов и добави, че те са били нарушени още с приемането на удължителния закон заради гласуваното увеличение от 5% на възнагражденията в държавната администрация.

„Разходите ударно изпреварват приходите, като през март е реализиран дефицит от около 1 млрд. евро. Ако този темп на превишаване на разходите се запази в останалите девет месеца до края на годината, ще имаме бюджетен дефицит от над 10 млрд. евро, който ще се равнява на 7% до 9% от БВП.“

Според Иванов проблемът в публичните финанси е структурен и се дължи основно на завишаването на социално-осигурителните и пенсионните плащания и на разходите за възнаграждения.

Проблемът се наслагва и става все по-тежък. Ако не бъдат взети мерки в краткосрочен план, бюджетният дефицит ще ескалира и няма да може да се финансира с допълнителен държавен дълг, тъй като задлъжнялостта на държавата нараства с ускорени темпове, предупреди гостът. В такава ситуация ще трябва да се приложат болезнените мерки на Румъния през последните години и на Гърция преди 15 години, когато страната на практика фалира, добави той.

Ще стане ли България пълноправен член на ОИСР до края на годината? Какви са другите предизвикателства пред бъдещите управляващи?

Още по темата

Димитър Радев: Енергийната криза заплашва да обхване цялата икономика

Ал. Нуцов: Политиците осъзнават нуждата от икономика с висока добавена стойност

Назарян: За да не спира икономиката, нещо трябва да стане до 2-4 седмици

Стагфлацията е най-лошият сценарий за икономиката, а светът се е насочил към нея

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.