В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

Здравеопазването се нуждае от тристълбов модел и по-висока здравна вноска

Иван Тодоров, зам.председател Българска болнична асоциация, във „В развитие“, 03.04.2026 г.

3 April 2026 | 18:15

Автор: Емил Соколов

Средните разходи на лечебните заведения в България са нараснали с 85% в периода 2021-2025 година, което е повече от два пъти над инфлацията за същия период, отчитаща ръст от 41%. Това каза Иван Тодоров, зам.председател Българска болнична асоциация, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Инфлационен натиск и липса на кадри

Според събеседника различните елементи от разходите на болниците са нараснали в различна и много висока степен – медикаментите със 103%, консумативите с 95%, а разходите за възнаграждения със 74%. Основната причина за сериозния ръст при фонда за работна заплата е дългогодишното изоставане в сектора и опитът то да бъде наваксано бързо заради острия недостиг на високоспециализирани кадри.

Просто се вижда, че в здравеопазването инфлационният натисък е по-голям, отколкото в други сектори. И, между другото, много важно е тук да се обърне внимание, че за разлика от други сектори на реалната икономика, в здравеопазването нямат механизми лечебните заведения как да покрият тези инфлационни процеси, защото са административно определени голяма част от цените на грижите, които предлагат, и на услугите.

Този финансов натиск крие сериозни рискове, които поставят болниците под угроза от застой. „Лечебните заведения са принудени да отлагат ключови инвестиции в инфраструктура, апаратура и киберсигурност“, обясни гостът. Същевременно болниците губят конкурентоспособност, което кара много медицински сестри и акушерки да сменят сектора или направо да напуснат страната.

Нужда от реформи и тристълбов модел

България е държавата с най-ниска здравна вноска в Европейския съюз – 8%, като този процент не е променян от 2008 г. За сравнение, в съседна Румъния вноската е 10%. „Необходимо да се тръгне към едно плавно увеличение, за да се достигнат минималните европейски нива“, отбеляза Тодоров. Евентуално повишение с един процентен пункт би вляло в системата допълнителни 397 млн. евро, а с два пункта – 794 млн. евро.

Той допълни, че увеличението на средствата обаче трябва задължително да бъде придружено от реформи. Цените на клиничните пътеки не са променяни от три години, а за да отговарят на инфлацията, те трябва да бъдат актуализирани с поне 35-40%. За трайно решение е необходима промяна в самия модел на финансиране.

България трябва да премине към реален тристълбов модел. Първият стълб трябва да запази солидарната система и да покрива основен базов пакет. Вторият стълб предвижда допълнително осигуряване, което да поема доплащанията в болниците. Третият стълб би бил изцяло доброволен и частен, предназначен за по-добри битови условия и по-модерно лечение. За да е социално справедлив моделът, държавата трябва да създаде фонд, който да поема осигуровките във втория стълб за хората в неравностойно положение.

Бюджет 2026 и бъдещето на младите медици

Според Тодоров планирането на следващия държавен бюджет средствата в системата трябва да бъдат насочени изцяло към медицински грижи, изделия и лекарства, а не към административно увеличение на заплатите. Българската болнична асоциация настоява също да няма разлика в третирането на лечебните заведения според тяхната собственост, като фокусът падне върху качеството и постигнатите резултати от лечението.

Трябва да има промяна на цените на клиничните пътеки, но постепенно да се мисли наистина, защото настоящите клинични пътеки не са чувствителни по отношение на сложност на случай, на допълнителни заболявания, придружаващи на съответния пациент, на тежест на заболяването. Това трябва да се помисли в бъдещ бюджет, в перспектива да се заменят клиничните пътеки с диагностично свързани групи.

Въпреки сериозната демографска криза и липсата на държавна политика за подготовка на бъдещи кадри, все повече млади специалисти проявяват желание да останат и да работят в България. „У нас вече има болници, които работят по най-високи европейски и световни стандарти, но за да се запази тази тенденция, е критично важно моделът на финансиране да стане по-атрактивен и адекватен“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.