Екранната зависимост при подрастващите е мащабен проблем, който засяга цялото общество и има дълбоки исторически корени. Още от древността философи като Аристотел и Лайбниц са търсили алгоритми, чрез които човешката мисъл да бъде структурирана и превърната в цифров израз. Днес обаче преходът от първичната триизмерна реалност към изкуствената среда на социалните мрежи и метавселената се оказва силно травматичен за младите поколения. Това каза Стела Богомилова, психолингвист, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Защо пълните забрани не работят

Децата днес буквално израстват пред екраните, което води до сериозни функционални нарушения и изоставане по отношение на грамотността. В световен мащаб се обсъждат различни регулации, включително пълна забрана за използване на социални мрежи до 16-годишна възраст. Наскоро в Калифорния дори бяха осъдени две платформи от млада жена, като тепърва се очакват решения на апелативни съдилища. „Подобни законови мерки обаче често не дават желания практически резултат и не решават проблема с отговорността при възпитанието“, коментира гостът.

Практиката показва, че ограниченията предизвикват силна съпротива. Като пример Богомилова посочи столично училище, което е въвело успешно заключване на мобилните телефони на учениците в специални метални касетки по време на часовете. Реакцията на децата, след като напуснат сградата, е била да удрят касетките в земята или да купуват магнити от железариите, за да ги отворят. Цялото им внимание се насочва към това как да преодолеят мярката.

Виждам, че това повече работи, дали е модерно и престижно или не е модерно и престижно, отколкото всякакви забрани, които всъщност провокират обратна реакция, бунт, съпротива, опорство, всякакви такива хитрини, как да се заобиколи или прескочи, или буквално да саботира системата, най-тежкото е конфликтът между децата и родителите.

Войната за детското внимание

Комуникацията с екрана представлява една динамика, която непрекъснато се бори за вниманието на потребителите. „Децата свикват да получават ускорено внимание без никакво усилие“, обясни гостът. Алгоритмите работят като манипулатор и усилвател, а ако едно дете е по-скоро емоционално, сетивно и динамично, то много по-лесно става жертва на тази технология, отколкото такова с изградена рационална логика.

Тя допълни, че се наблюдава ясен дисбаланс в израстването. Физиологичната акселерация продължава – младежите стават по-високи и по-снажни, но функционалното им мозъчно развитие изостава. Още по-тревожен е фактът, че екранната зависимост е само преходен етап.

Според събеседника след определена възраст тази пристрастеност често преминава към порнография, хазарт, алкохол и наркотици, тъй като физиката и психиката вече не издържат на досегашната стимулация. Все пак има и оптимизъм – част от децата с образователни затруднения развиват естествено отвращение и страх към социалните мрежи, което помага при терапията, когато им се обясни, че екранната зависимост просто е "демоде" и прилича на пристрастяването към тютюнопушенето.

Изкуственият интелект като нож с две остриета

Навлизането на изкуствения интелект в социалните мрежи и образованието поставя нови предизвикателства. AI е огледало на своя потребител – той знае толкова, колкото човекът отсреща, и се адаптира към неговия стил на общуване. „Учениците днес изпитват сериозни трудности при четене с разбиране и не могат да извлекат информация от елементарен текст от 15-20 реда“, отбеляза гостът. Вместо да обмислят отговорите си, те разчитат на чатботовете за имитация на разговор, който често е изпълнен с грешки и безсмислици.

Това е лошо, защото децата също развиват пристрастие. Те, всъщност, губят способността да имат вътрешен говор, да мислят самостоятелно. Някой друг, като патерици, се носи инвалидият, някой говори вместо тях, насочва им вниманието вместо тях.

За да има реална полза от тези технологии, децата първо трябва да се научат да задават правилни и умни въпроси. В противен случай, технологията ги прави все по-самотни. „В крайна сметка бъдещето зависи от това дали човешкото съзнание, опит и любопитство ще надделеят над безсмислието на техническата революция, превръщайки машините в съзидателен инструмент, а не в оръжие“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Програмирането превръща децата от консуматори в създатели

Забраната на социалните медии за деца набира скорост в цяла Европа

Забраната на TikTok и YouTube е сигнал: Родители, общувайте с децата си!

Забраната на социални медии в Австралия няма да спаси децата