Няма непосредствен риск за българските публични финанси, тъй като публичният дълг е на едно от най-ниските нива в ЕС, а дефицитът, макар и близо до границата от 3%, е на прилично ниво в сравнение с други европейски страни с много по-високи нива на дълг. Затова страната ни спокойно може да си позволи да отлага проблема с високия бюджетен дефицит още година-две без особени рискове за публичните финанси. Това мнение изрази Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Риск може да възникне при наслагване на негативните ефекти от поредица от кризи, което налага увеличаване на фискалните разходи, надхвърлящи съществуващите буфери, отбеляза Павлов и добави, че българското правителство не трябва да бърза със заявки за повишаване разходите, за да помогне на домакинствата и бизнеса да се справят с негативните последици от енергийния шок.

„Трябва да се види как ще се развие кризата в Близкия изток и тогава да се прецени как да се действа. Политическата нестабилност у нас предполага, че това ще се случи, тъй като сега имаме служебно правителство, което се ангажира с мерки, равняващи се на едва 1% от брутния вътрешен продукт (БВП).“

Редовно правителство може да има към средата на май, когато се очаква и по-голяма яснота за развитието на конфликта в Близкия изток – дали ще се осъществи основният сценарий за постепенна деескалация или положението ще продължи да се влошава. Втората възможност ще изисква да се бръкне по-дълбоко в торбата с идеи как да се реагира, отбеляза Павлов.

След година-две ще трябва да се мисли за повишаване на данъците

Според икономиста намаляване на разходите и мерки за подобряване на събираемостта на данъците няма да са достатъчни, за да се реши проблемът с хронично високия дефицит в публичните финанси.

„Трудно ще се предприеме обхватно намаляване на разходите в икономика, в която повечето социални сфери са значително недофинансирани.“

Известно ограничаване на разходите може да има в системите на полицията, вътрешен ред и сигурност, но това няма да е достатъчно за намаляване на дефицита от около 3% на по-устойчивия 1% от БВП, счита Павлов. Още повече че действат сили, които способстват за по-нататъшно влошаване на бюджетната позиция, като негативните ефекти върху публичните финанси от застаряването на населението и необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана. Те все още не са се материализирали напълно, отбеляза гостът.

Той очаква през следващата година да се предприемат мерки за намаляване на разходите и за подобряване на събираемостта на данъците, като техният успех ще зависи и от това дали правителството ще успее да убеди бизнеса, че те са необходими. „След една-две години трябва да се мисли за повишаване на данъчно-осигурителната тежест, за да се намери трайно решение на дефицитите“, счита икономистът.

Забавяне на растежа, ускоряване на инфлацията

Сценарият на Уникредит Булбанк за България предвижда ускоряване на инфлацията с около два процентни пункта до около 6% спрямо прогнозата преди конфликта в Близкия изток за около 4% тази година, съобщи Павлов. По-високата инфлация ще забави темповете на нарастване на потребителските разходи на домакинствата и това, наред с други негативни ефекти от енергийния шок, ще доведе до забавяне на икономическия растеж до 2,5% през тази година спрямо очакванията за ръст от 2,8 на сто преди началото на конфликта в Иран, сочи основният сценарий на банката.

Но Павлов отбеляза, че не вижда ситуация, в която растежът в България се доближава опасно до 0% и коментира, че ако българската икономика действително постигне ръст от 2,5% тази година в условията на високата ѝ енергийна интензивност и затруднена световна икономика, това би било добър резултат.

Потреблението ще бъде в основата на растежа, но Уникредит Булбанк очаква темпът на нарастване на реалните работни заплати да се забави до 4,5% през тази година спрямо 7,5 на сто миналата година, след което леко да се ускори до около 5,5% през 2027 г.

Очаква се потребителските разходи да се забавят вследствие на инфлацията, която ще намали покупателната способност и ще принуди домакинствата да организират по нов начин разходите си, като увеличат и предпазните си спестявания, коментира Павлов.

„В същото време в българската икономика продължават значителните инвестиции в жилищно строителство и няма причини да смятаме, че това ще се промени, което е позитив за икономиката. Те ще се ускорят през тази и следващата година поради силната връзка между започнатото и завършеното ново жилищно строителство.“

Какви са очакванията за инфлацията и растежа в еврозоната? Каква ще бъде лихвената политика на ЕЦБ през тази година? С колко се подобри енергийната ефективност на европейската и на българската икономика след началото на войната в Украйна?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

България харчи седем пъти по-малко от Европа за наука, роботите не са приоритет

Конвергенцията с европейските доходи е нож с 2 остриета за България

Квалификацията на кадри е ключът към нови чужди инвестиции в България

Войната в Близкия изток няма да се отрази сериозно върху лихвите в България

Пред фалит са стотици транспортни фирми в България с 3 до 5 камиона