През 2025 г. България е заделила 0,77% от брутния вътрешен продукт (БВП) за научно-развойна дейност. Това е седем пъти по-малко от средното за Европа, а в някои държави делът достига 3,6% от БВП. Съседните ни страни са фокусирани върху роботиката, а ние нямаме такъв приоритет. България трябва да се съсредоточи върху производството на продукти с висока добавена стойност във всички сектори чрез роботизиране на процесите. Това коментира Константин Динев, инженер и предприемач, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Стъпка в тази посока е планираното създаване на Национален център по роботика, който трябва да се превърне в своеобразен мост между образователната система и българските и международни компании, които развиват дейност у нас.

Според Динев здравеопазването е секторът с най-голяма необходимост от роботизация поради обезлюдяването на селата и малките населени места, която води до липса на кадри в този сектор. „Съществуват роботи, които могат да подпомагат малките населени места чрез телемедицина“, отбеляза той. Роботи могат да се използват в лебечните заведения от процеса по диагностика до хирургията.

Роботите са много полезни и в промишлеността, където съществуват различни типове устройства – поточни линии, роботизирани ръце, посочи гостът.

„Роботизираните ръце се използват много в автомобилния сектор, а общо в промишлеността те са над 5 млн.“.

Роботи могат да се използват и в земеделието при отглеждането и събирането на реколтата, в животновъдството за автоматичен млекодобив, например, отбеляза Динев. Те имат приложение и в строителството, а също и в хотелиерския сектор.

„През последните години в България има недостиг на кадри в хотелиерския бизнес, а приходите от туризъм са над 5 млрд. евро годишно. Много от хотелите, които работят само за няколко месеца в годината, са принудени да вземат кадри от страни извън ЕС“, коментира предприемачът и добави, че от 2020 г. насам близо пет пъти са се увеличили хората, които са влезли в страната ни за работа.

Според Динев, ако част от дейностите в хотелиерския бизнес се автоматизират, това може да помогне за намаляване на разходите.

Не роботът или човекът, а роботът и човекът

Хуманоидните роботи ще навлязат рязко и ще бъдат в домовете ни в близките години, прогнозира гостът. Той съобщи, че секторът на роботиката в световен мащаб се оценява към момента на 90 млрд. долара и постига ръст от 15% на година. „Тенденцията е колкото повече се развиват технологиите, толкова по-ниска да е цената на роботите“, отбеляза Динев.

В планирания Национален център по роботика се предвижда да се създадат условия за развойна дейност на малките и средни предприятия чрез осигуряване на 3D принтери, машини за лазерно гравиране, електроника. Ще се създадат и инкубатори за такъв тип идеи, съобщи предприемачът.

„Ако не се създадат правилните условия, трудно можем да се съсредоточим в роботиката, а ще останем само в нашумелия за момента изкуствен интелект. Но роботиката е бъдещето, затова трябва да ѝ обърнем значително внимание.“

Според Динев не съществува дилема „робот или човек“, а роботът и човекът могат да съжителстват заедно. „Нужно е да използваме роботи в дейности, които дават стойност на бизнеса, в повтарящи се задачи и в такива, които изискват персоналът да не се изморява, да не отсъства, да работи денонощно“, коментира той.

Гостът счита, че ChatGPT моделите може да са от полза, но ако това се случва без критично мислене, хората стават зависими от тях.

Какви цели си поставя Националният център по роботика? Може ли България да тръгне по пътя на Китай в създаването на продукти с висока добавена стойност? Застрашават ли роботите работните места?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

От мечта към реалност - AI и роботиката променят гръбначната хирургия?

Роботите ще са до пациента, но няма да бъдат в центъра на медицината

Хуманоидни роботи на сцената на Пролетния фестивал в Китай

Хуманоиден робот: AI агентите ще променят бизнеса по-бързо от физическите роботи