България прави стратегическа стъпка към технологична независимост, като разработва собствен модел за изкуствен интелект и започва внедряването му в държавната администрация. С новата версия BgGPT 3.0 на INSAIT и партньорството с Националната агенция за приходите страната се позиционира сред малкото в Европа, които изграждат собствен AI суверенитет – в момент, когато над 90% от решенията на континента зависят от американски технологични компании. Темата коментират Борислав Петров, изпълнителен директор на INSAIT, и Антон Александров, докторант в INSAIT в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Какво означава AI суверенитет и каква е ролята на BgGPT

По думите на Петров, в INSAIT се провеждат изследвания на световно ниво в областта на компютърните науки, което позволява на екипа да предвижда технологичните тенденции години напред. Работата по AI суверенитета започва преди повече от три години и включва разработването на цялостна екосистема около генеративните модели - от обработката на данни до създаването на приложения.

„Когато започнахме, бяхме пионери като публична организация в световен мащаб. Дадохме обществен достъп до тези технологии, което ни позволи да натрупаме ценни данни и да подобрим моделите“.

Над 92% от AI приложенията в Европа в момента се базират на облачна инфраструктура на американски компании, което създава директна зависимост. Именно затова пълният контрол върху целия технологичен стек - модели, хардуер и приложения - е ключов. Има две основни важни стъпки в развитието на този тип суверени технологии - едното е да имам собствен хардуерен ресурс, собствени приложения, т.е. да придобивам опит как ги внедрявам в екосистемата и не на последно място - изследователите, които да доразвиват технологиите, коментира Петров.

България сред първите в региона с AI екосистем

Антон Александров подчерта, че INSAIT започва с разработката на езикови модели за български език с цел да преодолее ограниченията на глобалните решения.

„Това ни поставя в позиция да развиваме цялостна екосистема в България. Малко държави са направили тази стъпка към развиване на AI суверенитета - като Китай, Франция и някои страни от Близкия изток. В Източна Европа вероятно сме първия институт, който предприема тази крачка“, изтъкна той.

Процесът по създаване на AI модел е сложен и включва събиране и филтриране на данни, обучение, тестване и разработване на приложения. Той изисква огромен компютърен ресурс и силна научна база.

Данните и ефективността - следващото голямо предизвикателство

Според Александров, въпреки че данните са ключов ресурс за AI, бъдещето е в повишаването на ефективността.

„Виждаме тенденция към по-малки модели, които се справят по-добре. GPT-3 имаше 175 милиарда параметъра, а днес има модели, които са многократно по-малки и по-ефективни“, обясни той. Съответно, ефективността и намаляването на изисканата компютърна мощ би било ключово развитие и е нещо, което той очаква да се подобрява в близкото бъдеще.

Връзката между наука, бизнес и технологичните гиганти

Петров отбеляза, че водещите технологични компании като Google произлизат от университетска среда и изследователски екипи. Развитието на компании, създадени по този начин, се продължава в абсолютен синхрон и взаимосвързаност с институти на световно ниво, какъвто е INSAIT.

“Всичко се базира на хората, които създават научни резултати на световно ниво и вече работят в различни сфери на компютърните науки.”

Ако искаме да имаме силни технологични компании, трябва да имаме силни изследователски центрове. Това е моделът в САЩ, Швейцария, Израел и Китай, посочи още той.

Цюрих е посочен като водещ технологичен център в Европа, където се намират множество R&D звена на глобални компании.

Образованието като основа на технологичния напредък

И двамата гости подчертаха, че ключов фактор за развитието на AI е образованието и създаването на висококвалифицирани кадри.

„Технологиите изискват сериозни математически и инженерни знания. Именно затова са необходими силни образователни и изследователски центрове“, допълни Александров.

INSAIT e създаден в партньорство с водещи университети като ETH Zurich и EPFL, като значителна част от изследователите в института идват именно оттам. Пренасянето на модела на тази водеща екосистема става най-основно чрез хората.

AI в администрацията и икономиката

Съвместният проект с Националната агенция по приходите е част от по-широка стратегия за внедряване на изкуствен интелект в публичния сектор.

„Целта ни е тези проекти да не бъдат изолирани, а да изградят основа за масово внедряване в държавната администрация и бизнеса“, каза Петров.

По думите му интересът от страна на компаниите расте, а с новата версия на BgGPT вече е осигурен и програмен достъп за по-широко приложение.

Намаляване на технологичната зависимост на Европа

Александров подчерта, че Европа трябва да инвестира в собствена инфраструктура, създаване на кадри и разработки, за да намали зависимостта си от външни технологични гиганти. Като пример беше даден френският стартъп Mistral AI, който инвестира значителни средства в изграждането на собствена инфраструктура като част от стратегията му за АI суверенитет.

Какво следва: AI и роботиката

Една от следващите големи цели пред INSAIT е развитието на т.нар. embodied AI – базови модели за роботика.

„Очакваме ‘GPT момента’ за роботиката – момент, в който технологията ще направи качествен скок“, заяви Петров.

Според Александров обаче този процес ще отнеме време, тъй като реалният свят е много по-сложен и неструктуриран в сравнение с дигиталната среда.

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички гости от предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Meta загуби $280 млрд. капитализация под натиск от AI и делата за пристрастяване

AI пробивът на Google разкрива дисбаланс при акциите на производителите на памет

К. Кирилов: AI помага, но няма усещане за време и контекст в превода

AI разделя Вашингтон: технологии срещу синдикати

Актът на ЕС за AI може да е предимство за компаниите, ако няма свръхрегулация