Глобалните приходи от записана музика продължават да нарастват за единадесета поредна година, достигайки забележителни нива благодарение на платените стрийминг абонаменти. Успоредно с дигитализацията се наблюдава и силно завръщане към физическите носители, особено виниловите плочи. В същото време бързото развитие на изкуствения интелект създава както възможности, така и нови форми на пиратство като стрийминг измамите. Това каза Борал Шен, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Глобални тенденции и завръщането на винила

Позовавайки се на годишния доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI), пазарът бележи ръст от 6,4% в световен мащаб за предходната година. Този растеж се дължи основно на устойчивостта на платените стрийминг услуги и постоянното привличане на нови абонати. Успоредно с това се наблюдава и разместване в топ 10 на най-големите музикални пазари – Латинска Америка отчита сериозен подем, а Китай измества Германия от четвъртата позиция. „Топ три остава непроменен: САЩ, Япония и Великобритания“, коментира гостът.

Според събеседника музикалната индустрия се оказва изключително устойчива на макроикономически сътресения и геополитически кризи. Тъй като секторът е базиран на авторски права, записаната музика не се влияе негативно от глобалните проблеми по начина, по който това се случва с музиката на живо и турнетата при въвеждане на ограничения.

Друг интересен феномен е възходът на физическите продажби, които вече заемат около 15-16% от глобалните приходи. Основен двигател на тази тенденция е поколението Z.

Свикнахме музиката да бъде навсякъде около нас, но не само около нас, но навсякъде с нас. И физическите носители и винилите са също един романтичен начин за слушане на музика на определени места.

Според Шен младите хора днес са много по-емоционално свързани с музиката. Въпреки че са израснали в ерата на дигиталните абонаменти, те все повече търсят физическо проявление на изкуството и ценят колекционерската стойност на плочите.

Българският пазар догонва световния

Тенденциите у нас също са изключително позитивни. „Записаната музика в България е нараснала с 13,2% през изминалата година, преминавайки границата от 20 милиона долара и достигайки 21,7 милиона“, обясни гостът. Този ръст е над два пъти по-голям от средния в глобален мащаб, което показва, че родният пазар е в процес на догонване на по-развитите държави.

Най-бързо растящият сегмент у нас, с над 25% увеличение, са именно приходите от продажба на винили. Тази тенденция обхваща всички жанрове, като дори български артисти вече избират да издават проектите си директно на плоча и в стрийминг платформите, пропускайки изцяло CD формата.

Вторият най-бързо растящ сегмент, който генерира 40% от приходите в индустрията у нас, са платените стрийминг абонаменти с ръст от над 22%. „Изоставането на България спрямо европейските нива в този аспект обаче все още е налице“, отбеляза Шен, давайки за пример Румъния, която се утвърждава като регионален шампион по растеж.

Изкуствен интелект и музикален експорт

Навлизането на изкуствения интелект в индустрията е тема, сравнима с появата на интернет преди 25 години. Звукозаписните и технологичните компании постепенно започват да нормализират отношенията си, като все по-често се сключват споразумения, гарантиращи спазването на авторските права.

В крайна сметка технологията сама по себе си е добра. Всички използват, включително творци, артисти и представителите на звукозаписите, особено когато говорим за маркетинг, дейта и копирайт мениджмънт.

Въпреки положителните аспекти, технологиите крият и сериозни рискове, свързани със стрийминг манипулации. Гостът сподели, че вече има регистрирани случаи на огромни финансови измами, при които чрез AI се генерират стотици хиляди песни, а фалшиви акаунти и ботове симулират слушаемост. Подобна схема в САЩ е отклонила 8 милиона долара, които е трябвало да стигнат до реалните артисти и лейбъли.

Поглеждайки към бъдещето и потенциала за развитие, музикалният експорт остава ключов приоритет за българските компании. „Този процес силно наподобява изграждането на стартъп екосистемата“, категоричен е гостът. Успешното международно позициониране дори само на един български изпълнител би било еквивалентно на създаването на глобален корпоративен „еднорог“, което би имало дълготраен положителен ефект върху целия локален пазар.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Алтернативната музика у нас в борбата за внимание: бранд, алгоритми и постоянство

AI променя музикалната индустрия както iPhone промени фотографията

Музиката продава: плейлистите стават част от печалбата на ресторанти и хотели

Ренесансът на плочите: музикално бягство от дигиталния свят