Енергийните общности са ключов елемент от модела за енергиен преход, който Европа се опитва да въведе. Развитието на новите технологии за производство на енергия от възобновяеми източници вече позволяват на гражданите да участват активно в процесите на производство и съхранение. Това слага край на традиционния модел, при който енергийният поток тече само в една посока – от големите производители към пасивните консуматори. Това каза Меглена Антонова, Климатека, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Според събеседника съвременните решения дават възможност на хората да поставят соларни панели на балконите или покривите си, както и да се обединяват в енергийни общности. Инвестициите най-често започват със слънчева енергия заради по-лесните процеси на управление и по-ниските първоначални разходи.

“Основната цел на тези сдружения не е извличането на финансова печалба, а постигането на социални ползи като грижа за природата, образование и подпомагане на по-уязвимите членове на обществото“, обясни Антонова.

Демократичност и защита по време на криза

Ползите от подобни кооперативи проличаха ясно по време на енергийната криза между 2021 г. и 2023 г., която беше предизвикана от възстановяването на икономиката след пандемията и пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. „В държави като Белгия съществуват общности с хиляди членове, които целенасочено са взели решение да не се съобразяват с високите пазарни цени на електроенергията“, коментира гостът.

Много често си говорим по тази тема, особено в контекста на енергийни кризи. И, за съжаление, тези енергийни кризи, които очевидно не се подобрява ситуацията, се припокриват. Съответно, ние не можем да излезем от предишната, влизаме в нова.

Вместо да генерират свръхпечалби, тези сдружения са предпочели да защитят своите потребители от ценовия шок, водени от идеята за общото благо. Равнопоставеността е ключова при вземането на решения. Антонова смята, че това позволява в процеса да се включват и хора без сериозни финансови възможности, които въпреки това получават дял от общите ползи, защото при гласуване тежестта не зависи от размера на вложените средства.

Предизвикателства пред развитието в България

Въпреки че в България вече има първи примери за енергийни общности, техният потенциал остава силно ограничен. В Габрово функционират две такива сдружения с над 50 члена, в столичния район Витоша има една общност със сходен брой участници, а в Бургас е най-голямата – с над 100 членове. „Тези инициативи, често стартирани от самите общини, захранват обекти като депа за отпадъци, градски транспорт, плувни басейни и училища“, отбеляза гостът.

Тя допълни, че общините намаляват разходите си за ток, което освобождава ресурс за други обществени дейности. Текущото законодателство обаче не позволява ефективно споделяне на енергията между самите членове на общността. Затова генерираното производство трябва да се продава на свободния пазар, а сдружението да оперира като стандартен търговски играч.

Според събеседника допълнителна пречка е липсата на яснота относно създаването на енергийни общности в многофамилни сгради. Европейската сметна палата вече излезе с препоръка към Европейската комисия да създаде по-ясни насоки в тази посока до края на тази година. Този въпрос е от изключително значение за България, където огромна част от населението живее в апартаменти, а съветите за етажна собственост биха могли да изиграят ключова роля, отбеляза събеседникът.

Липса на финансиране и културни бариери

Финансирането и съхранението на енергия също представляват сериозно предизвикателство, тъй като технологиите изискват големи инвестиции. За разлика от страни като Нидерландия, където функционират револвиращи фондове за подпомагане на подобни проекти, в България липсва целево национално финансиране за първоначалните разходи.

 Въпреки че европейски средства са налични, липсва механизъм за тяхното ефективно насочване към енергийните кооперативи, обясни събеседникът. Институциите се бавят и с воденето на регистри, както и с официалното публикуване на задължителния анализ на пречките пред сектора.

Освен административните пречки, развитието се сблъсква и с дълбоки социални бариери:

Естествено, има го културния проблем също, по никакъв начин не бих го пренебрегнала. Фактът, че кооперирането даже би могло да се каже, че е мръсна дума в главите на много българи. Защото води до асоциации, свързани с кооперирането по време на един друг период от нашата история

Въпреки това има потенциал и интерес сред хората. За да се реализира той, общините трябва да поемат ролята на информационни центрове. В дългосрочен план създаването на енергийни общности е мярка за енергийна ефективност, която намалява тежестта върху националната мрежа. „Фокусът трябва да падне приоритетно върху най-уязвимите домакинства, за да се ограничи рискът от задълбочаване на енергийната бедност у нас в условията на припокриващи се кризи“, категорична е Антонова.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Глобалният подем на ядрената енергетика се оказва по‑скоро мит

Борислав Арнаудов: Обучаваме кадри за бъдещето на енергетиката и транспорта

EQT: Бъдещето на енергетиката е достъпното решение

Планът за енергетика и климат на България съдържа сериозни пропуски и недостатъци