Ножицата между бюджетните приходи и разходи у нас трайно се разтваря. Основните фактори са застаряването на населението и изненадващо конвергенцията. Протестите от декември сложиха началото на дискусиите какво става с публичните финанси на страната. Решението за обема от необходими публични услуги е политическо. Това коментира доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

„Анализът ми на структурните дисбаланси у нас разглежда динамиката на държавните приходи и разходи като процент от БВП в периода 2000-2024 г. Структурните тенденции се замаскират от ръста на БВП, инфлацията и други фактори, но ако се разгледат спрямо БВП, картината показва ясно разтваряне на една ножица между приходите и разходите. Тя започва плавно да се разтваря някъде към 2017/18 г.“ 

На какво се дължи? В анализа авторът изолира два фактора – застаряването на населението и изненадващо конвергенцията с европейските доходи, която от една страна напряга разходите за труд, а от друга намалява трансферите от чужбина. 

На въпрос на водещия за лекия спад в данъчните приходи Ненов смята, че по отношение на косвените данъци има стабилност след финансовата криза, докато при преките има ръст, свързан с увеличение на икономическата активност на населението, което обаче достига таван около и след пандемията. 

По-нататъшно увеличение на тази активност би било трудно без целенасочени политика на пазара на труда. Негативен фактор е и застаряването. По отношение на преките данъци може да се каже, че при „съществуващия данъчно-осигурителен модел страната е достигнала известно плато“, като дори е възможен спад в следващите години. 

„Протестите от декември може би сложиха началото на дискусиите какво става с публичните финанси на страната. Това ме накара да напиша този анализ – просто да се видят фактите.“ 

Проблемът с публичните инвестиции е значителен, тъй като нуждата от тях се увеличава, констатира Ненов. Тези от централното правителство спадат трайно след финансовата криза. Расте нуждата от продуктивни инвестиции – инфраструктура, подкрепа на частни инвестиции и др. От друга страна са непродуктивните инвестиции, които също ще растат, например отбранителните, предвид трайно променената геополитическа обстановка. 

Според икономическата теория продуктивните инвестициите трябва да се финансират с дълг, а непродуктивните - от текущи приходи (главно данъци). Дългът се използва и при извънредни нужди, като сегашната енергийна ескалация, още повече че България е в поредица от бюджетни дефицити на ръба на Маастрихтския критерий от 3% от БВП, така че вече няма фискален буфер. 

Двете основни публични пера с увеличени разходи са пенсиите и разходите за труд, като при вторите то идва главно от местните бюджети за образование и здравеопазване.

„Там е натискът, а не толкова при държавната администрация, където може да има някаква оптимизация.“ 

Анализът ми, посочва авторът, съдържа едно меню с възможните реформи, които да адресират изброените структурни тенденции. Идеята на пенсионната реформа е да се създадат определени очаквания у бъдещите пенсионери откъм условия.  

Когато една икономика расте, се увеличават и доходите, а оттам търсенето на стоки и публични услуги. При услугите обаче производителността не расте като тази при стоките, което води до увеличаване на разходите за труд в тях (главно образование и здравеопазване).  

„Решението за обема от необходими публични услуги в крайна сметка е политическо“, завършва Ненов. 

Целия разговор гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.