България продължава да плаща цената на отложени енергийни реформи, докато политическият дебат се фокусира върху краткосрочни проблеми вместо върху структурни решения. В условията на геополитическа нестабилност и скъпи енергийни ресурси, страната рискува да остане изолирана от по-ниските цени в Европа. Основният проблем е разминаването между пазарната реалност и това, което плащат потребителите, както и липсата на модернизация в системата. Това каза д-р Мария Трифонова, енергиен експерт в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Цената на електроенергията за домакинствата в България „далеч не отразява пазарните сигнали“, като според експерта това води до липса на стимули за инвестиции и модернизация. Вместо да се търсят устойчиви решения, темата за сметките за ток често се използва политически, без да се адресират реалните слабости в системата.

Пазарът и инфраструктурата изостават от Европа

Според анализа, българският енергиен пазар е сравнително добре интегриран регионално, особено с Румъния и Гърция, където „цените вървят паралелно като скачени съдове“. Проблемът обаче остава връзката с Централна Европа.

Липсата на достатъчна междусистемна свързаност, особено по линията Австрия–Унгария, ограничава възможността страната да се възползва от по-ниски цени. Това води до структурно изоставане спрямо държави, които вече са инвестирали в инфраструктура и са извлекли поуки от енергийните кризи.

Пример за това е Испания, която след кризите инвестира сериозно във възобновяеми източници и днес отчита едни от най-ниските цени в Европа. Но дори там бързото навлизане на ВЕИ изпреварва готовността на системата, което показва, че без адекватна инфраструктура ефектът остава ограничен, каза още д-р Трифонова.

ВЕИ и енергийни общности: потенциал с ограничения

Възобновяемите енергийни източници имат потенциал да понижават цените, но ефектът им е „силно условен“ и зависи от това доколко системата може да се адаптира. В България ръстът на соларните мощности вече води до спад на цените в определени часове, но и до висока волатилност.

Енергийните общности са посочени като ключов инструмент за промяна. Те могат да намалят разходите за потребителите, да позволят локално потребление на енергия и да включат уязвими групи. На практика обаче моделът в България е ограничен почти изцяло до общински проекти със соларни инсталации.

Липсата на ефективно транспониране на европейското законодателство остава основна бариера. „Нормативните пречки в момента не позволяват тези модели да се развият пълноценно“, подчертава тя.

Либерализацията и геополитиката като тест за системата

Либерализацията на пазара на електроенергия остава блокирана от липсата на политическа воля, въпреки че пазарът е готов да поеме и домакинствата. По думите на д-р Трифонова, ключови условия за това са въвеждането на умни електромери и по-гъвкави тарифни модели.

В същото време геополитическите кризи изострят проблема със зависимостта от изкопаеми горива.

„Зависимостта от внос на горива ни носи несигурност и експозиция към екстремни ситуации“.

Парадоксално, именно тези кризи ускоряват прехода – индустрията вече намалява потреблението на газ, а домакинствата търсят решения като електромобили и локално производство на енергия.

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Трансевропейска електропреносна система може да уеднакви цената на тока в Европа

Електропреносна мрежа за 67 милиона души е на предела след снежна буря

Китай и Индия с исторически спад във въглищната енергия за сметка на ВЕИ

От банки до ВЕИ: Европейските акции, които да следите през 2026 г.