България тръгна наравно с всички останали страни в петата индустриална революция, която е в разгара си, и е в добра позиция да се възползва от огромните възможности, които тя предоставя. Това коментира Доброслав Димитров, съосновател на Raisen Technology и член на УС на БРАИТ и БАСКОМ, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Високотехнологичният сегмент от българската икономика е на предни позиции в Югоизточна Европа. Традиционната икономика не е добре цифровизирана, затова промените трудно се пренасят веднага в нея, отбеляза Димитров.

„България има огромното предимство, че голяма част от активното население все още са хората, които са били млади през 1989 г. или деца, които помнят това време, и целият им професионален път е преминал през 30 години на огромни промени и предизвикателства. Тези  хора са много адаптивни и можещи за разлика от колегите им на Запад, за които тези години са били най-лесните.“

Предизвикателствата пред работещите хора в момента са свързани именно с това дали могат да се адаптират към непредвидими обстоятелства и бързо да намират верния път напред, счита събеседникът.

Европа няма суверенитет в ключови области и това е огромен риск

Европа продължава да бъде силно зависима от американските технологични компании. Според неотдавнашно проучване, ако тези гиганти изхвърлят публичните компании в Европа от „облаците“, 80% от стоте най-големи компании в Германия и Франция ще престанат да функционират, отбеляза Димитров.

„Европа продължава да повтаря мантрата, че ще регулира изкуствения интелект (AI) вместо да си зададе въпроса защо не е равностойна на американските компании.“

Все пак според госта напоследък има положителни развития като постепенното консолидиране на капиталовия пазар на Стария континент. Липсата на единен пазар е една от причините в Европа да няма конгломерати като американските, счита той. Но Европа е в лоша изходна позиция, тъй като няма суверенитет в ключови сфери като финансовата, технологичната, отбранителната, космическата. „Изкуственият интелект е поредното нещо, което нямаме и трябва да го отвоюваме“, изтъкна Димитров.

Според него това отново е огромна възможност за бързите, адаптивни и можещи български компании, тъй като във всички тези сфери трябва да се намерят работещи европейски решения.

„Те трябва да се възползват от пренареждането на световната карта, тъй като времето, в което се ползваше най-евтиното, дори то да идва от другия край на света, отмина. Пандемията и войната в Украйна показаха, че ако нямаме контрол върху линията на доставки, сме изключително уязвими“, посочи гостът.

Дори войните в момента да приключат и светът да се върне към мирно съществуване, ЕС едва ли ще забрави урока, че трябва да върне колкото се може повече от производството и бизнеса си обратно на континента, каза Димитров. В това положение той вижда огромни възможности за високотехнологичните български компании и за военнопромишления комплекс, който в съчетание с IT сектора може да дава решения, които Западна Европа не е способна. Добри възможности има и за космическата ни индустрия, която в момента се развива почти изцяло благодарение на EnduroSat, както и за финтех компаниите.

AI води до огромна трансформация на трудовия пазар

Изкуственият интелект води до огромна трансформация на трудовия пазар. В технологичната сфера вече съществува т. нар. структурна безработица – едновременно хора се затрудняват да си намерят работа и компании имат нужда от специалисти с друг вид умения, каза гостът.

„Има огромен ръст на обяви, свързани с умения за работа с изкуствен интелект или машинно обучение, но това са знания, които тепърва трябва да се натрупат и много хора трябва да се преквалифицират."

С навлизането на инструменти с изкуствен интелект възниква проблем с нежеланието на работодателите да наемат младши специалисти във всяка сфера на световно ниво. Младшите специалисти поемат по-елементарните задачи, но старши специалистите във всяка област вече могат да използват за целта AI агенти, обясни Димитров. Според него всички работни места, свързани с интелектуален труд, са под директна огромна заплаха от изкуствения интелект. Промените все още не са толкова видими заради инерцията, която компаниите имат вследствие на дългосрочните си договори, счита той.

„Някои изследователи твърдят, че в света на програмирането и IT общият изкуствен интелект е достигнат миналото лято. Ако миналата година по това време инструментите за изкуствен интелект се справяха на много добро ниво младши специалист, в момента са на много добро ниво среден специалист, а до края на годината вероятно ще стигне и до старши специалист“, посочи Димитров.

Ще се реши ли проблемът с халюцинациите на изкуствения интелект? Ще се стигне ли до висока, трайна безработица вследствие на навлизането на AI? Подготвена ли е образователната система да създава кадри за работните места на бъдещето?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Изкуственият интелект завладява социалните мрежи

Не е нужно изкуственият интелект да бъде враг на климата

Дали изкуственият интелект не е поредният дот-ком балон

Изкуственият интелект ще промени 40% от работните роли в следващите години