Китайската икономика започва 2026 г. със силен импулс, подкрепен от вътрешното потребление и инвестициите, въпреки нарастващите глобални рискове. Напрежението в Близкия изток и поставят под въпрос устойчивостта на този растеж. Реалният проблем е увеличаването на транспортните разходи, а не цената на петрола. Европа се оказва по-уязвима заради зависимостта си от въглеродни енергоизточници и структурни слабости в икономиката. Това коментира Лъчезар Динев, представител на Българо-китайската промишлена палата, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Китай започва годината със стабилни търговски позиции, като запазва почти непроменен търговския си излишък със САЩ въпреки спада в износа и вноса. В същото време страната увеличава значително излишъка си спрямо Европа - почти удвоен в полза на Китай, който от 171 е станал 215 млрд. 

Това подчертава пренасочване на търговските потоци. Данните показват и сериозно влошаване на търговския баланс на България с Китай, като вносът расте значително по-бързо от износа. 

Натиск от енергийните пазари и логистиката

Конфликтът в Близкия изток поставя допълнителен натиск върху глобалните вериги за доставки, като не само цената на петрола, но и транспортните разходи се превръщат в ключов фактор.

Според Динев поскъпването на превоза на суровини е значително по-сериозен риск за икономиките от самата цена на енергийните ресурси. Това създава допълнителен инфлационен натиск, особено за Европа. 

„Всички са концентрирани върху цената на петрола. Да, днес е станала 118 долара, но има един голям проблем - хората не отчитат още един голям фактор, а именно цената на превоза на това карго. Имаме 7,3 пъти увеличение на цената на каргото и всъщност проблемът не е само в цената на петрола, а в доставката му“, подчерта гостът.

Китай намалява зависимостта си от петрола

Китайската икономика се трансформира в посока по-ниска зависимост от въглеродни източници, като разчита на диверсифицирана система за доставки на енергия и развитие на алтернативни източници.

Страната инвестира активно в електрификация и инфраструктура за пренос на енергия, което ѝ дава по-голяма устойчивост при глобални сътресения. За разлика от Китай Европа остава по-зависима от традиционни енергийни ресурси. 

България губи добавена стойност в търговията

Структурата на българския износ към Китай показва тревожна тенденция към стоки с ниска добавена стойност, което сигнализира за отслабване на индустриалната конкурентоспособност.

В същото време страната увеличава зависимостта си от внос, включително при ключови продукти като батерии. Това задълбочава търговския дисбаланс и поставя допълнителни въпроси за икономическата стратегия. 

„24-тата най-изнасяна стока за Китай са тениски, потници от памук и плетен трикотаж. През 80-те и 90-те години ние внасяхме такива неща от Китай и изнасяхме машини и съоръжения. В момента всичко се е обърнало абсолютно наобратно.“, каза Динев.

Действията на САЩ

Според Динев геополитическите действия на САЩ не са насочени основно към Китай, а имат по-силен ефект върху Европа.

Ограниченията върху енергийни ресурси и логистични маршрути оказват директен натиск върху европейската икономика, която вече показва признаци на отслабване. Данните за българския износ също потвърждават негативната тенденция. 

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" можете да гледате тук.

Още по темата

Тръмп отлага визитата в Китай с 5-6 седмици, част 1

Китай влиза в годината с по-твърда основа за растеж от очакваното

Китайско решение за автомобилния сектор в Европа удря на камък