Тазгодишните Оскари подчертаха усещането за единство в киноиндустрията на САЩ срещу надвисналите политически заплахи – ограниченията върху свободата на словото и усещането за натиск върху творците и медиите. Зад привидно аполитичната церемония се криеше негласно ясно изразената позиция на индустрията срещу засилващите се политически и корпоративни влияния, които могат да променят начина, по който се създава и разпространява киното. Темата коментира кинокритикът Александър Донев в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

„Рядко се е виждала толкова силна съпричастност между номинираните. Това е знак, че индустрията усеща надвисналите заплахи – политическият натиск и ограниченията върху свободата на словото.“

На церемонията в неделя големият победител беше „Битка след битка“ на Пол Томас Андерсън, следван от филма „Грешници“, който имаше рекордните 16 номинации.

Политическият подтекст на наградените филми

Донев заяви, че политиката присъства силно в наградените филми, като ярък пример е „Битка след битка“ – „откровен политически филм“. Той разказва за революционери, които се съпротивляват срещу корпорациите и консервативната, националистическа, затворена държава.

„Това са филми алегории, които говорят много директно за съвременната политическа и морална атмосфера в американското общество. Това са филми, които сигнализират за заплахите, които стоят пред съвременния свят с настъплението на популизма и консерватизма, които в крайна сметка стигат до воденето на война.“

Политиката като основна заплаха

В същото време по време на представянето на документалните награди бяха направени ясни намеци за съществуващи ограничения срещу свободата на словото от страна на Джими Кимъл, който по-рано миналата година беше свален за кратко от ефир от CBS, част от групата на Paramount Skydance – приближена до Тръмп и водещ кандидат за придобиването на студията на Warner Bros.

„Това е директен знак, какви ще са последствията от тази покупка“

Наградените документални филми също са показателни те се фокусират върху бъдещето на децата и света, който им оставяме, отбеляза Донев.

„Филмът „Господин Никой срещу Путин“ показва милитаризацията на образованието в Русия и националистическата пропаганда. Той е заснет от човек, работещ в училище, който по-късно напуска страната.“

Отстъпление на международното кино и подкрепа за американските творци

Тази година международните филми не успяха да пробият силно на Оскарите, но това според Донев се дължи на концентрацията на американската индустрия върху собствените ѝ проблеми. По негови думи, ако има протекционизъм той не е свързан с налагане на мита на филмовите продукции, каквото е идеята на Тръмп, а в подкрепа на новото поколение американски режисьори.

Концентрация на наградите и доминация на големите студия

На церемонията 15 от 23-те статуетки отидоха при Warner Bros. и Netlix, като Warner печели 10 от тях. „Така че не става дума просто за доминация на големите студия като цяло, а по-скоро за ясно изразена победа на Warner.“

Netflix е по-специфичен случай – те по-скоро купуват готови продукции, отколкото да ги създават, заяви кинокритикът. Такъв е примерът с „K-pop Demon Hunters“ (спечелил Оскар за най-добър анимационен филм), който е закупен от Sony за около 100 милиона долара плюс допълнителен бонус от 25 милиона долара срещу отказ за всякакви допълнителни отчисления.

„Това може да се окаже филмовата сделка на първата четвърт на века, защото това е най-популярният филм в момента с огромен мерчендайзинг потенциал, филм, който е явление в един огромен възрастов диапазон. Той е доказателство за изключително агресивните амбиции на Netflix в съвременната киноиндустрия.“      

Тези действия на компанията за стрийминг демонстрира агресивните ѝ амбиции, като филми като „Фракенщайн“ (спечелил награди за сценография, костюми, грим и прически) имат минимални приходи от боксофис, но стойността идва от ексклузивността на продукцията на платформата.

Бъдещето на Warner Bros. и свободата на словото

В същото време стои въпросът за бъдещето на студиото на Warner Bros., където се обсъжда придобиване от Paramount.

„Това поражда тревога в индустрията заради възможни ограничения върху творческата свобода на изразяване. Но и алтернативата с Netflix крие рискове – тя ограничава традиционното киноразпространение. Така че и двата сценария носят загуби за Warner.“

Защо американски режисьори се пренасочват към Европа? Колко голям проблем е изкуственият интелект? Как се промяна маркетингът във филмовата индустрия? Как повлия кризата с киносалоните? Къде останаха независимите авторови филми на тазгодишните Оскари?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Paramount ще обедини HBO Max и Paramount+, за да се конкурира с Netflix

Как аниме и манга съживиха меката сила на Япония, част 1

Super Bowl до Grammy: Културна Америка отвръща на Тръмп с протест и идентичност

Холивуд тотално е загубил възможността да разказва нови истории

Успехът на филма по Minecraft показва, че бъдещето на филмите е в игрите

Христо Велев: Тръмп иска да спре глобализацията на филмовото производство