Важно е правителството да има консервативен подход в подкрепата заради повишените цени горивата, тъй като трябва да пази бюджета. Държавата не може да покрива всеки риск на българските граждани с програми и компенсации. Това коментира Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

За момента дебатът звучи достатъчно консервативно, говори се за подкрепа в размер на няколко десетки милиони, а не за стотици или милиарди евро, изтъкна Ганев. Големият дебат е дали да се въведе програма, насочена към търговските обекти, или по-сложна система, при която средствата отиват към хората с праг за доходите им, отбеляза той.

„Общата промяна на посоката относно мерките за компенсации, включително за тока, с цел насочване на средствата към нуждаещите се хора, а не към всички, ми се струва добра. Не е ясно дали ще проработи в този случай, но това е посока, която пази бюджета и обикновено е малко по-ефективна.“

Поскъпване на тока и горивата – ефекти за икономиката

В краткосрочен период поскъпването на горивата води до повече приходи в бюджета, тъй като ДДС върху горивата се повишава, а оттам ще се финансират и голяма част от компенсациите, отбеляза Ганев. Ако електроенергията поскъпне, България като производител също печели разполагаем ресурс в публичната сфера, добави той.

Но в по-дългосрочен план скъпата енергия обикновено води до забавяне на икономиката, предупреди икономистът. „Високите цени на горивата ще свият икономическата активност в Европа и може да видим по-малко търсене на български стоки за чужди пазари. Това ще доведе до по-нисък растеж“, обясни той.

Според него влизането на България в еврозоната отпушва дебата за публичните политики и е нужно преструктуриране по много теми.

„Над 20 години частните пенсионни фондове не можеха да инвестират в различни портфейли, но вече могат. Бяха приети мерки, които касаят разходите за научно-изследователска дейност. Парламентът е близо и до отпушване на темата за държавни ценни книжа за гражданите.“

Според Ганев с появата на нови играчи на политическия небосклон се откключва възможността за промяна на политиките от последните 20 години, но той изтъкна, че големите играчи трябва да се обединят зад основни котви за икономическия растеж и конкурентоспособността на България като ниското данъчно облагане.

Кога може да се очаква редовен бюджет?

Ако след парламентарните избори през април бъде сформирано правителство, може да се очаква то да внесе бюджет през юни и той да влезе в сила през юли, коментира Ганев. Но съществува и по-краен вариант, в който не се формира нова власт след изборите, макар че според икономиста това е по-малко вероятно в момента. Тогава е възможно удължителният бюджет да остане в сила през цялата година.

„Удължителният бюджет може да работи цяла година и плащанията пак да вървят гладко. Но тогава някои инвестиции ще се забавят, а политиките по доходите и социалната политика трудно ще се случат без редовна рамка.“

Според Ганев липсата на бюджет се отразява на бизнеса по две линии. Първо, готови проекти не могат да се изпълняват, тъй като в удължителния бюджет се борави по-внимателно с разходите и най-вече с инвестициите.

Вторият ефект е свързан с несигурността, тъй като бизнесът не може да планира разходите си за труд за следващата година при липсата на яснота дали осигуровките ще бъдат повишени или не и каква ще бъде данъчната политика.

Какво предвижда удължителният закон за бюджета? Решава ли той краткосрочно проблеми на общините? Ще има ли развитие в преговорите на правителството с Европейската комисия за споразумение по инструмента SAFE?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

НСОРБ: Общините работят без бюджет, но не могат да планират бъдещето си

Бюджет на магия: Как държавата овладява дефицита чрез счетоводни трикове

Най-важните приоритети пред България са да овладее бюджетния дефицит и дълга

П. Димитров: Не очаквам да бъде приет нов бюджет до юни