Промишлеността в България се разделя на две скорости – прогресивно ядро и стагниращи отрасли. В момента секторът се намира на кръстопът и от следващите решения ще зависи в каква посока ще поеме. Вижда се, че предприятия започват да се ориентират към специализирани продукти за конкретни индустрии. Тази тенденция се наблюдава в производителите на суровини, машиностроенето и дори в шивашката промишленост. Това коментира Йонко Чуклев, финансов анализатор и заместник-председател на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Чуклев цитира данните от НСИ за икономиката на България, която показва контраст: предварителни данни за растеж от 3,1% на БВП и над 30 месеца спад на индустриалното производство.

„Истината е по-сложна. Тя се крие именно в тази структура на индустрията – едно прогресивно ядро и един стагниращ сегмент.“

В прогресивното ядро попадат производството и обработката на метали, фармацевтичната индустрия, производството на инвестиционни стоки и машиностроенето, докато в стагнация са въгледобивът, енергетика, текстилната индустрия и производството на хартия и картон. Въпреки това оборотите в промишлеността продължават да растат, което е положителен сигнал, каза Чуклев.

„Когато един бизнес не може да задържи нито обемите на производство, нито цените, тогава говорим за истинска кризисна ситуация. В България се вижда, че дори секторите със спад в производството успяват да задържат цените.“

Преход от масовото производство към специализирани изделия

Гостът коментира, че в отговор на енергийните сътресения, потенциалното поскъпване на горивата и общата икономическа несигурност много компании започват да се отдалечават от масовото производство към специализирани продукти за конкретни индустрии, посочи Чуклев.

„Това в момента го има при още дружества в българската икономика, не само в машиностроенето, а дори и по-екстравагантни сектори като шивашката промишленост.“

Той даде пример в производителят на акумулатори в структурата на „Стара планина холдинг“, която обмисля пренасочване към най-рентабилните сегменти на пазара, или Barin Sports, която развива марка за улична мода с използване на интелигентни текстилни материали и сензорни технологии. Това позволява на текстилния сектор да се откъсне от модела на евтиното производство.

Решения за индустрията

В доклада на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации са формулирани и шест стъпки, които според нас могат да помогнат на индустрията.

„Ние завършихме доклада с шест конкретни стъпки, които да могат да помогнат на българската индустрия да се модернизира и стъпка по стъпка да помогнем дори на тези браншове, които в момента са спад на промишленото производство бавно да се върнат към ръста си.“

Първата е внедряване на системи за интелигентно управление на енергията за намаляване на консумацията на електричество, използване на инструменти за анализ на пазарните тенденции, използване на генеративен изкуствен интелект при проектирането на нови продукти, ускоряване на роботизацията и спешни мерки за справяне с кадровата криза.

Какви са етичните рискове при използването на AI за военни цели? Кое трябва да надделее – националната сигурност или гражданските права? Може ли делегираме изцяло решенията за военните системи на изкуствения интелект?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

"Произведено в Европа": реиндустриализация, автономия и шанс за България

Щом влезем в „Клуба на богатите“, българският бизнес става световно разпознаваем

Икономическото оцеляване на Европа зависи от чистата енергия

България си върна лидерската позиция при фотоволтаиците