Основният приоритет на България в рамките на Европейския съюз в следващите 5 години трябва да бъде просперитет чрез инвестиции. България вече участва във всички основни интеграционни формати на ЕС – Шенген, банковия съюз и еврозоната. Сега плодовете от всичко плодовете от всичко това да бъдат получени и да се възползваме чрез привличане на инвестиции. България трябва да бъде място, където българските и чуждестранните инвеститори се чувстват добре дошли, заяви евродепутатът Андрей Ковачев в интервю за Вероника Петрова за предаването „В развитие“.

Според него за целта е необходима предвидимост – както в управлението, така и в съдебната система, а предстоящите избори са ключови, за да се убедят инвеститорите в това, „че България е добро място за инвестиции, за създаване на работни места, за създаване на условия за развитие на високотехнологично образование и заетост.“

Ковачев коментира, че инвеститорите и партньорите на България в ЕС търсят стабилност, а постоянните избори и политическата несигурност ги отблъскват.

„Политическите лидери в страните членки иска да имат партньор във всяка страна, включително и в България, с когото дългосрочно да развият добри, колегиални, приятелски отношения. Когато обаче министри се сменят на всеки няколко месеца, няма как да се изградят дългосрочни партньорства и доверие. Това поставя България в по-неблагоприятна позиция в сравнение с други страни – например Румъния.“

Евродепутатът вярва, че страната ни може да бъде транспортен, енергиен и инфраструктурен хъб. Но това изисква развитие на инфраструктурата, с която да се подобри свързаността между България, нейните съседи и ЕС.  

Европейският съюз в несигурни времена

Светът стана изключително непредвидим и е много трудно да се дават точни прогнози за развитието на войната срещу Иран в Близкия изток, каза събеседникът. Той коментира, че атаките предизвикват дестабилизация на пазарите и водят до повишаване на цените на енергийните източници и с тях всички останали стоки.

„Надявам се ситуацията да бъде стабилизирана през следващите седмици, защото стабилността е изключително важна за нормална инвестиционна среда и пазарите.“

По думи на Ковачев основният подход на Съюза за справяне с енергийните шокове, поскъпване на петрола, евентуален скок на инфлацията и прекъсване на веригите на доставки е намаляване на зависимостите, особено от Русия, и диверсификацията на енергийните източници.

„Това означава комбинация между традиционни и възобновяеми енергийни източници, така че да не зависим само от една технология или от един доставчик. Трябва да се развиват и нови технологии, включително малките модулни ядрени реактори“, заяви той и допълни: „Но трябва да сме реалисти – никой не може да бъде напълно подготвен за всички възможни сценарии. Светът, който виждаме през последната година, е изключително непредвидим.“

Друга важна воля имат и търговските споразумения за диверсификация на икономическите и търговските си партньорства на Съюза.

„Смятам, че споразуменията с държавите от Меркосур, с Индия, както и вече съществуващите споразумения с Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия, Виетнам и Сингапур. Започват разговори и със страните от Персийския залив са инструментите, които ще гарантират икономическия просперитет и работните места на Европа.“

Въпреки това Европа има проблем в технологичния сектор, смята законодателят, тъй като основните приложения и AI инструменти са разработени основно в САЩ или Китай, липсват европейски алтернативи, а технологичният сектор на континента изостава.

„Тук е ролята на Европейската комисия и на нашия комисар (бел. ред. Екатерина Захариева), която отговаря за иновациите и това много по-бързо да помагаме на европейския сектор на иновациите да интегрира решенията, които се раждат в нашите университети и в научни хъбове, да влязат в икономиката, както се случва в САЩ.“

Разширяването на ЕС като геополитически приоритет и казусът „Северна Македония“

Андрей Ковачев заяви, че има политическа воля за разширяването на ЕС и това е водещ приоритет на Съюза. Според него държави като Черна гора, Албания и Молдова могат да приключат преговорния процес около 2027-2030 г., а Украйна да получи „предчленство“ при специфични условия.

„Това може да означава достъп до много политики на ЕС, но без участие в политическите институции, като Европейския парламент.“

В същото време напредъкът на Северна Македония остава ограничен. По думи на българският евродепутат причината е „липсата на политическа воля от страна на сегашното управление (в Скопие), което използва темата „България“ като оправдание пред собствените си граждани за това, че страната не напредва с членството си км ЕС.“

„Истината е, че ние искаме бърз прогрес в европейската интеграция на Северна Македония. Но трябва да се изпълнява преговорната рамка“, заяви той. Рамката предвижда вписване на българите в Конституцията на Република Северна Македония, за да се „прекрати дискриминацията“ на македонските граждани с българско самосъзнание.

„Преодоляването на тази дискриминация е част от Копенхагенските критерии за членство. Това не е извън правилата на ЕС – това е основно условие за присъединяване – да няма дискриминация и македонските граждани, които се чувстват етнически българи да бъдат интегрирани в своята собствена родина.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

"Произведено в Европа": реиндустриализация, автономия и шанс за България

Петър Кирков: Дигиталната независимост на Европа от САЩ е далечно бъдеще

Европа ще смекчи последиците от войната в Иран, ако завърши единния си пазар

Какво е мястото на България на международната сцена? Попитахме експертите