Европейската комисия възнамерява да ускори усилията си за реиндустриализация на Европейския съюз със стратегията „Произведено в Европа“. Идеята на инициативата е свързана със стратегическата автономия и конкурентоспособността на ЕС и е огромен шанс за България да привлече нови технологии и да се придвижи към по-високите сегменти на веригите на доставки. Това коментира Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Целта на стратегията е индустрията да осигурява около 20% от брутния вътрешен продукт на ЕС до 2035 г., в сравнение със сегашните около 14%. Ножаров посочи, че подобни политики са заложени още в докладите „Драги“ и „Лета“, с които „Европа да остане в глобалното икономическо състезание“.

„Той е част и от по-широките преговори за многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028-2032 година, която ще определи бъдещата траектория на развитие на европейската икономика“, заяви събеседникът.

Протекционизъм?

Предвиденият акт предвижда обединяване на индустриалната, търговската и политиката за скрининг на инвестициите на ЕС. Част от мерките включват 70% от компонентите да бъдат произведени в ЕС. При всяка инвестиция над 100 млн. евро се въвеждат изисквания да има технологичен трансфер към Европа, 51% участие на европейски акционери и 50% от работната сила да бъде от граждани на ЕС.

Законопроекът въвежда ограничение от 40% пазарна концентрация и ако дадена държава надвишава този дял се въвеждат ограничения за инвестиции, като рестрикции не важат за инвеститори под 40%. Макар да съществуват опасения от някои китайските компании в областта на електромобилите и енергийния преход, гостът коментира, че този акт всъщност не е насочен към защита на европейските производства в класическия смисъл.

„Актът не възпрепятства нормалните инвестиции. Той ограничава само няколко конкретни държава, при които има прекомерна концентрация на пазара. Затова Европа продължава да бъде отворена икономика и именно това е аргументът ѝ, че не нарушава правилата на Световната търговска организация.“

Освен това актът третира като равнопоставени партньори и държави извън ЕС – например Великобритания, Канада, Швейцария и други големи икономики, които са стратегически партньори на Съюза, които дори ще могат да се възползват от подкрепа от европейския бюджет, каза Щерьо Ножаров.

Връзката със зелената политика на ЕС и високите енергийни разходи

Акцент в проекта са и чистите технологии и нисковъглеродните индустрии. Фаворизирани сектори ще бъдат енергоемките индустрии – стомана, алуминий, цимент, химическа индустрия – когато те са съобразени с въглеродния интензитет, въглеродно неутрални произвдоства като ядрената енергетика и възобновяемите източници и автомобилната индустрия.

„В рамките на тези политики присъства и декарбонизацията, но тя е по-скоро вторичен елемент. Първичната цел е Европа отново да стане водеща.“

Попитан възможна ли е реиндустриализация при сегашните високи цени на енергията в Европа, Ножаров отговори, че стратегията „Произведено в Европа“ цели решението на този проблем.

„Той (актът) подкрепа за енергийно неутрални технологии. Тоест той се опитва да реши именно проблема с енергийните разходи.“

Според Ножаров тази рационализация на веригите на доставки могат да повишат краткосрочно цените на някои стоки, но „в дългосрочен план инициативата ще доведе по-висока стратегическа автономия – спрямо технологиите и критичните суровини, до по-ниски цени, по-висока конкурентоспособност и създаване на стотици хиляди нови качествени работни места.“

Какви са ползите за България

По думи на икономиста „Произведено в Европа“ е огромен шанс за България да привлече нови технологии и да се придвижи към по-високите сегменти на веригите на доставки, тъй като при сертифицирането на компоненти и инвестициите над 100 млн. евро ще се фаворизират тези с европейски произход. 

Ножаров заяви, че актът може да се превърне в огромна възможност за страната, ако България подобри административната ефективност и подкрепи аутомотив сектора си както и различни въглеродно интензивни производства. 

Какви противоречия относно „Произведено в Европа“ съществуват в рамките на държавите членки? Ще доведе ли инициативата до повече бюрокрация за европейската промишленост? Какъв ще бъде ефекта за България от петролната криза в Близкия изток и очаква ли се натиск върху бюджета при по-високите цени на енергията?  

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

ЕС обмисля таван на цените на газа заради войната с Иран

Произведени в Европа китайски EV са възможни, но няма да са по-евтини

ЕС ще представи зелената стомана като ключов стълб на индустриалното възраждане