Европа постепенно преосмисля ролята на ядрената енергия на фона на последните геополитически сътресения. Дебатът за сигурността на енергийните доставки се засилва и в държавите от Централна и Източна Европа. В същото време волатилността на петролните пазари и новите инфраструктурни проекти в региона остават ключови фактори за бъдещето на енергийния сектор. България също е част от този процес чрез планове за нови ядрени мощности и инициативи за диверсификация на доставките на газ. Това коментира Лука Димитров, журналист и анализатор, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Европа все по-ясно се връща към ядрената енергия като основа на своята базова мощност след серията от енергийни и геополитически кризи. Според Димитров решението на Германия да затвори ядрените си мощности през 2023 г. вече се разглежда в по-широк стратегически контекст, особено на фона на зависимостта от внос на природен газ. 

„Ренесансът на ядрената енергия е факт. Имаме много проекти, включително България със седми и осми блок, започна строеж и в Унгария, а Полша обяви амбициозна ядрена програма. Така че мисля, че ядреното лоби се завръща“, заяви Димитров.

Волатилност на петрола заради войната в Близкия изток

Напрежението в Близкия изток и рисковете около Ормузкия проток продължават да влияят върху цените на петрола и природния газ. Въпреки това пазарните очаквания засега сочат по-ограничени движения на цените в краткосрочен план. 

„От разговорите ни с търговци на петрол и газ очакванията са в следващите една до две седмици да има волатилност - цената да се движи между 85 и 95 долара за барел, като всичко зависи от реториката на Тръмп, който се превърна в двигател на цените на петрол и газ“, подчерта гостът.

Реалистични ли са плановете за нови ядрени мощности в България

В България дебатът за бъдещето на ядрената енергетика се засилва след изявленията на правителството за възможно удвояване на капацитета през следващите 15 години. Това е свързано основно с изграждането на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, които трябва да заместят част от съществуващите мощности в дългосрочен план. 

„Финансовото решение за строежа на седми и осми блок ще бъде в следващите 12 месеца, като първият блок трябва да дойде в 2036 г., а другият - в 2037 г.“, обясни Димитров.

Централна и Източна Европа - по-устойчиви на енергийни шокове

Според анализи на международни агенции държавите от Централна и Източна Европа са по-добре подготвени за енергийни сътресения след кризата през 2022 г. По думите на Димитров ключова роля за това играе по-добрата свързаност на пазарите и регионалното сътрудничество. 

„Мисля, че сме много по-добре свързани и имаме малко по-силно лоби, визирам Гърция, България и Румъния като един вид лидерство на тази част на Европа пред Европейската комисия“, каза гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Трансевропейска електропреносна система може да уеднакви цената на тока в Европа

Фон дер Лайен: ЕС допусна стратегическа грешка с отказа си от ядрената енергия

Новите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ще имат най-малко 30% българско участие