Европа произвежда достатъчно електроенергия, проблемът е, че тя не достига навреме когато и където е необходима. Това води до ценова нестабилност и създава изкуствена конкуренция между страните членки. Проблемът с ценовите разлики в рамките на ЕС може да бъде разрешен с изграждането на трансевропейска електропреносна система, която да гарантира, че електроенергията ще тече свободно в съюза и цените ще достигнат близки равнища в целия регион. Това каза Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на социалистите и демократите, в интервю за Вероника Петрова, излъчено в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Пенкова уточни, че за България и останалите страни от региона това означава занижени цени, но в други части на Европа ще се наблюдава известно повишение на цените. „Това ще бъде един от първите тестове за европейската солидарност – ще успеем ли да убедим всички страни членки, че за да имаме обща работеща система, някои трябва да бъдат по-потърпевши за сметка на благосъстоянието на други части на съюза“, посочи Пенкова.

Гарантирането на междусистемна свързаност е второто предизвикателство в енергийната област, което ЕС се опитва да разреши в момента. Първото, което до голяма степен вече е решено, е ясното определяне на енергийния микс на съюза.

„През последните четири години се водеше огромен дебат по въпроса какъв да бъде балансът между възобновяемите източници на енергия и базовите енергийни мощности. Стигна се до разгорещен дебат около ядрената енергетика и нейната роля в енергийния микс. Но в един момент стана ясно, че без базови енергийни мощности трудно можем да гарантираме стабилна и сигурна енергийна система.“

Енергийна независимост на Европа – мисия възможна?

Когато става дума за енергийна независимост, ЕС трябва да инвестира в енергийната си система и да я развива, за да гарантира енергийната си автономност. Но е наивно да се мисли, че съюзът може да се справи без внос на ресурси и суровини от трети държави извън ЕС, счита Пенкова.

Конфликтът между Русия и Украйна наложи ЕС да мисли в посока на диверсификация на доставчиците на суровини вместо да се осланя само на един доставчик. „Диверсификацията означава да има различни доставчици, така че когато възникнат геополитически рискове, европейската икономика да не се поставя на колене и да е силно подвластна на шокове и инфлационен натиск“, отбеляза евродепутатът.

Тя призна, че диверсификацията не винаги е възможна поради наличните доставчици в световен мащаб. Европа остава зависима относно вноса на суров петрол, газ, но и на ядрено гориво от трети държави. „Все още голяма част от ядреното гориво се внася от Руската федерация и то не е попадало в санкционни списъци поради ясното осъзнаване, че не може да бъде заменено“, отбеляза Пенкова.

Все пак ЕС има какво да направи, за да изгради стабилна и сигурна енергийна система – да инвестира по-сериозно във ВЕИ мощности и системи за съхранение, както и в свързаност на европейската енергийна система. „Това беше акцент в политиките и в регламентите, по които работим през последните шест години“, отбеляза евродепутатът.

Тя отбеляза, че в търсене на по-голяма енергийна сигурност се наблюдава и промяна в отношението на ЕС към ядрената енергетика. През 2024 г. Европейският парламент е успял да убеди всички, че ядрената енергетика трябва да бъде стратегически устойчив и зелен източник на енергия в регламентите и регулациите на европейско ниво. Вторият знак за промяна според Пенкова е, че при разглеждането на следващия 7-годишен дългосрочен бюджет на ЕС за първи път се наблюдават ясно отредени средства за развитие на ядрената енергетика. Досега също са били предвиждани средства, но те са се давали основно за преработване на отработено ядрено гориво и за извеждане на мощности от експлоатация.

„В момента има над 10 млрд. евро, които са отредени за инвестиции в подготовка на кадри, научно-развойна дейност и подпомагане изграждането на нови ядрени мощности. Ядрената енергия се очертава като един от евтините енергийни източници в съчетание с възобновяемите източници на енергия.“

България има потенциал да бъде регионален енергиен хъб

България има огромен потенциал да се превърне в регионален енергиен хъб, особено по отношение на свързването на електропреносната мрежа, счита Пенкова. „Дори чисто географски България е началото на двете оси на тази свързаност, тъй като едната е изток-запад, а другата е юг-север. Те започват от България и това е първият знак, че страната ни ще има ключова, важна и определяща роля в тази посока“, отбеляза тя.

Освен това България е една от малкото държави в ЕС с балансиран енергиен микс, включващ ядрена мощност, ВЕИ и все още електроенергия, произведена от ТЕЦ-овете.

„Изключително важно е да се инвестира много и в системи за съхранение, което ще превърне държавата ни в един от енергийните стожери на ЕС. Географското ни положение и енергийният ни микс предполагат водеща роля в реализирането на единния енергиен съюз.“

България е и входът към всички алтернативни доставки на енергия от трети държави – електроенергия, газови връзки. „Когато говорим за инвестиции в инфраструктура, освен за електропреносната мрежа, е добре да говорим и за инвестиции в газови връзки. Те може би не са толкова важни за енергийния микс на България, но са ключови за други държави в съюза“, отбеляза Пенкова.

Може ли в България да се осъществят големи проекти за центрове за данни? Каква е ролята на малките модулни реактори в енергийния микс на ЕС? Как се постига баланс между амбициозните климатични цели на съюза и енергийните предизвикателства? Може ли Югоизточна Европа да се превърне в регионален енергиен център?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук. 

Още по темата

МакГрегър: Всяка страна иска да разчита само на себе си в енергетиката

Възстановяването на Украйна е голяма възможност за европейската енергетика

Планът за енергетика и климат на България съдържа сериозни пропуски и недостатъци

България ще има критична роля за енергетиката на ЕС след отказа от руски газ