Оптимистичните прогнози за бързо постигане на дигитален суверенитет на Европейския съюз са нереални. Европа може да си извоюва правото да решава какво се случва с нейните данни само след сериозни инвестиции и дълги години на изграждане на инфраструктура, а този процес едва започва. Това коментира Петър Кирков, експерт по киберсигурност, в предаването "В развитие" с водещ Антонио Костадинов. 

„Оценките са, че ще ни трябват между 15 и 20 години за да го постигнем... Ако някой казва, че може да постигне дигитален суверенитет за 5 години, най-вероятно продава нещо или не разбира за какво става въпрос.“ 

Aмериканският облачен монопол

Основната пречка пред европейската автономия е масивното присъствие на американски технологични гиганти. Около 70% от облачните услуги в Европа са собственост на фирми от САЩ, които подлежат на американската юрисдикция. Дори данните да са физически разположени в дейта центрове в Ирландия или Германия, те попадат под обхвата на американския Cloud Act от 2018 г.

Това законодателство задължава компаниите да предоставят достъп до данни на американското правителство, независимо къде по света се намират те. Тук се намесва и политическият риск - историята със заплахата за спиране на Starlink за Украйна като инструмент за политически натиск е ясен сигнал за Европа.

„Ето ви директно използване на доминираща позиция на американска технологична компания за постигане на политически цели", каза Кирков и добави, че е напълно възможно това да се случи само с една заповед на президента.

Има ли Европа алтернатива?

Европа традиционно е силна в иновациите, но губи битката при мащабирането и финансирането. Употребата на инструменти с отворен код са добро начало, но не могат да решат изцяло проблема със зависимоста от американските технологични гиганти, коментира Кирков.

В същото време проекти като европейската DNS платформа предлагат по-добра защита на поверителността и филтриране на заплахи, без да изискват огромни инвестиции от потребителите.

Европейците могат да направят и своя избор като потребители, смята Кирков. Изборът на европейски платформи е форма на „гласуване с профила“, дори това да е свързано с известни неудобства, тъй като услугите може да са с по-лошо качество от Google или Microsoft.

AI и новите уязвимости

Изкуственият интелект (AI) ускорява бизнеса, но и създава нови рискове. Кирков даде пример с динамичното ценообразуване, което се тества при игрите от Sony: ако една компания може да предлага различни цени за един и същ продукт на различни потребители, какво би станало, ако по политически причини достъпът до AI услуги бъде „деградиран“ за целия европейски пазар?

„Дигитализацията е необратим процес, който ни прави по-ефективни, но и по-уязвими“, каза Кирков.

Киберпространството като бойно поле

Войната в Иран и конфликтът в Украйна демонстрират новата реалност на киберпространството. Всяка кинетична (физическа) военна операция днес е съпроводена от масирана киберкампания.

Докато атаките за отказ от услуга (DDoS) често са най-видими, те са по-скоро с репутационен характер. Истинската опасност лежи в т.нар. APT (Advanced Persistent Threats) – сложни операции, които могат да парализират логистиката, да източат списъци с агенти или да разрушат функционалността на държавата. Иранските кибергрупировки в миналото са показали капацитет за подобни удари, атакувайки критична инфраструктура и финансови хъбове.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук. 

Още по темата

Технологичният суверенитет е шанс България да бъде хъб за Космоса, отбраната и AI

Русия брани цифровия си суверенитет с рекордни глоби срещу Google и Meta

ЕС ще си осигури технологичен суверенитет от САЩ и Азия до 2030 г.